Трудно е да си представим как младият и жаден за знания и творчество Петко Р. Славейков намира своето призвание на литератор. След многобройните си патила на „пишман“ учител /които ни напомнят за Софрониевите преживелици от неговото „Житие“/, преследван упорито и злопаметно от представители на гръцкото духовенство, осмени в негова сатира, той прави първите си опити за стихотворение през 40-те години на 19 век.  Все още няма нито едно българско периодическо издание. Все още Ботев и Вазов не са се родили. Любознателният младеж има достъп само до черковни книги, което дори го навежда на мисълта да се покалугери. От това намерение го спасява Паисиевата история, която отваря съзнанието му за едно родолюбие, което ще определя всичките му действия на български будител.
 
    В спомена си „Майка ми“ от поредицата незавършени автобиографични очерци „Разкази от миналото“ Петко Славейков ни представя случка, която не хармонира с някои съвременни „модерни“ тези за „мирно съжителство“ с турците./Да припомня, че дядо му, който е от Якоруда или Банско, заради убийството на турчин, принуждавал го да го носи на гръб през една река, избягал и се преселил в Търново/. Майка му и една нейна приятелка, и двете бременни, срещнали двама делибашии, единият от които се подразнил от едната жена, която вървяла по-изпъчена, и я намушкал с ятагана си. Майката на Славейков хукнала уплашена към дома си, където имало настанени петима делибашии, затова тя отишла в мазето.
    „Тя се скрила и тамо, между една празна бъчва и пълна каца, всред няколко щърби гърнета, делви, качета – всичката покъщнина на баща ми, - съм видял аз тъмния и влажен свят“.
    Денят бил  17 ноември, годината 1827, мястото – Търново.
    „До дестина дена майка ми все страдала от преждевременното раждание, после била взела уж да се съвзева, но все пак креяла. За Рождество само силом станала да поразтреби, да позамаже, но на Нова година пак я втресло; тя вече не станала до самата си смърт – 17 януария 1829, според както свидетелствуваше до няколко години насетне гробният камък на „Св.Костадин“.
П. Р. Славейков. Съчинения. Том втори, изд. „Български писател“, 1969
    Общоприето е, че Иван Вазов е „началото на всички начала“ в нашата литература, че е нейният „патриарх“. Но той има шанса да „стъпи“ върху многообразното художествено, публицистично, фолклорно-изследователско и преводаческо дело на Петко Р. Славейков.
     Славейков дава силен тласък на българската книжнина не само със своите творби, но и с десетината вестници и списания, на които е редактор и издател. В неговия в. „Гайда“ 19-годишният Христо Ботев ще публикува първото си стихотворение „Майце си“ /година III, брой 19 от 15 април 1867 г./; той ще подкрепи първите поетически опити на младия Вазов; в изданията му ще намерят място най-парливите проблеми на времето – включително и този, който, оказва се, и днес е актуален:
ВСИНЦА НАШИ ЗА НАС СИ
„Че македонците не са гърци, но са българи и че българите не са татари, ни фини – никакво сумнение вече не носи, нито па има нужда от други исторически доказателства, когато народът, който носи името българи, е налице и когато езикът, който говорят населението от него страни Македония, Тракия и България, свидетелствува за произхождението на този народ“
в. „Македония“, 1867, бр.33
    Ще представи на своите читатели една модерна, европейска трактовка за жените и мястото им в обществото:
ЕДНА ДУМА И ЗА ЖЕНИТЕ
    „Таквоз едно явение е жалостното състояние и унизителното положение, в което се намерва жената спрямо мъжа в обществения живот. Многогодишното навикновение да гледаме жената в това низко положение и все на таквоз състояние прави ни да сматряме всяко покушение за повдигането й от това унижение като нарушение на своезаконните правдини на мъжа. А свикната и обръгнала на това си положение, като да е то природно за нея и законно, и праведно, и то е ней хубаво, па в него гледа и да ти остава все тъй оттикната, ограничена, затворена, лишена от правдини, неучена и вечна робиня на мъжа, неин мъчител в туй отношение“
 в. „Македония“, 1868, бр.2
    Ще изрази идеята си какво трябва да бъде правителството, която се доближава до съвременните призиви за народовластие:
РЕЧ ПРОТИВ СЕНАТА
    „Искате ли правителство силно и крепко, г-да, каквото трябва да бъде всяко правителство, каквото всички желаем да бъде нашето, поставете народа в прями отношения с него, свържете по-яко връзките на тези отношения, отхвърлете всичко, що може да отстрани добрите между них споразумения, и вий ще имате онова, което желаете и търсите.“
Дн.17 Нар. събрание от 27 март 1879
    В прочутата си статия „ДВЕТЕ КАСТИ И ВЛАСТИ“ ще въздигне актуалната и за днес идея за равноправието между хората:
     „Българският народ, когато дойде времето да се събуди от своето многовековно мъртвило, замисли за новото свое бъдуще един идеал, в който са изобразени всичките черти на един високо свободен, истински християнски и пълен с добродетели обществен живот без калугерократия и без аристократия…Человеческият разум не допуща съсловията /кастите/, т.е. един ред членове на обществото, които да имат повече привилегии и права и някаква си самоволна власт над другия ред по-нискостоящи членове на обществото…“
в. „Македония“, 1872, бр.18 - заради тази статия в. „Македония“ е бил завинаги спрян от турското правителство.

    Разбира се, ние „познаваме“ Петко Славейков най-вече от христоматийните му творби – „Изворът на Белоногата“, „Не пей ми се“, „Жестокостта ми се сломи“, от сатиричния му шедьовър „Песен на паричката му“, от творбите му за деца. Знаем, че чистотата и мъдростта на българското народно творчество провокират интереса му и желанието му да се занимава с него. В своите спомени „Български притчи. История на събирането им“ той разказва как се случва това – чрез личните му перипетии и срещи с различни хора. Така например заради подигравателното му стихотворение с гръцките владики в Търново той е затворен и клисарят, който му носи от време на време храна и вода, му подхвърля:  „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“…и после други: „Брада царска, глава воденчарска“, „Хубавец като стамбулец“, „Поклонена глава сабя не я сече“, „Миналото се не връща, а се преглъща“. Събира 15 хиляди пословици, които изгарят в Стара Загора по време на Руско-турската война.
    След Освобождението Петко Славейков приема като лична отговорност участието си в строителството на Нова България. Той става един от водачите на новообразуваната Либерална партия, бил е председател на Народното събрание/1880/, министър на народното просвещение и министър на вътрешните работи. Когато си политик, хората вече те гледат и оценяват по по-друг начин. „Дядо“ Славейков, както с любов е бил наричан от хората, вече е позабравен като литературен деец, смятан е за „остарял“, за изостанал от времето си. Стихотворението му „Епилог“ е меланхолична равносметка на един отиващ си живот:

И сещам аз, и виждам аз,
във борба юнашка уморен,
за мен залезе светлий ден –
ей наближава сетний час.

За миналото спомен жив
във размислите ме теши –
мечтай за пролет цвят ревнив,
когато жега го суши.

Тежи ми свят, а не светът
и аз тежа, ненужен веч…
Изходен е уречен път,
изчерпана за дело реч.

И сещам аз, и виждам аз,
в борба юнашка уморен,
за мен залезе светлий ден –
ей наближава сетний час.
     
    България показа червен картон на Северна Македония за членството й в евросъюза. Страната ни не подкрепи – поне засега -  преговорната рамка за нашата съседката, преди да бъдат изяснени въпросите за общата ни история и езика. Тази твърдост на позицията изглежда спонтанна и необичайна за външната ни политика. Германия, казват, искала да „притъпим“ исканията си към Северна Македония, докато Гърция подкрепяла нашата теза. Онзи дундьо, натоварен с непосилните си задължения на вицепремиер и военен министър, използва момента за лична популистка „презентация“: да, ние няма да отстъпим, ние браним достойнството си и истината. И между другото доста фриволно, на един уличен език напада съседите ни и техния лидер Зоран Заев, на когото му се искало да ни покаже среден пръст. Ние я дърпаме за ръката да влезе в Европа, ядосва се „патриотът“, а те за благодарност ни забиват ножа в гърба и ни злепоставят. Не съм сигурен, че това е правилният начин да разговаряме със съседите. Колкото за протеста пред централата на ВМРО, това било нахлуване в частна собственост! И ако той е бил там…оо, щяхте да видите вие! Вероятно щеше да застане начело на тази самоотвержената защита на „шепата спартанци пред сганта на Ксеркса“ и да нареди на Джамбазки да „дойдат танковете“…          
      Парламентът гласува промени в Закона за задълженията и договорите на второ четене, с които се въвежда 10-годишна абсолютна давност на физическите лица. Дали ще се отървем от мутрите, които ни заплашват с частен съдия-изпълнител? Преди години в Америка са използвали за тази цел т.н. „викачи“, обикновено жени. Те посещавали длъжника в дома му или в работата му, като високо му напомняли какво им дължи. Виковете привличали вниманието на съседите или колегите и засраменият длъжник бързо обещавал да си изплати дълга.
    Премиерът обеща, че ваксините срещу ковид-19 ще бъдат безплатни. По-добре тестовете за PSR да бяха безплатни, защото желаещите за ваксиниране май не са много.
    След дистанционното „лекуване“ дойде ред и на карантинирането. Това ще става със SMS, с обаждане по телефона или чрез изпращане на имейл от Регионалните здравни инспекции. Все повече нашето здравеопазване става виртуално – като в онзи виц: всеки говори за Господ, но никой не Го е виждал. Зарибили, чета, язовир „Бебриш“ край Ботевград с шарани. Мисля си /освен ако не преувеличавам/, че от началото на тази година цяла България е зарибена с истински шарани. Това сме ние, които повярвахме, че управляващите имат план за справяне с коронавируса. Оставени сме на самотек и на капризите на вируса – а защо не и на неговото милосърдие. Зарибителите обаче не мислят така:
     „Ние управляваме кризата. Ако е останало усещане за изпускане на кризата, то се дължи понякога на безпокойството у всички предвид това, че е пандемия, която е непозната.“
    Това са думи на социалния министър Деница Сачева. Спомняме си, че преди време пак някой от властта беше казал, че има УСЕЩАНЕ за корупция, но иначе нямало такова нещо. Сигурно е било такова „усещането“ и на  онези, чиито близки умират на прага на болници или с часове ги размотават за свободни легла.

    България очаква да получи 2,7 млрд. лева за изграждане на дигитална, пътна и жп свързаност по европейски инструмент. Според експерти и икономисти обаче вече сме закъснели с проектите и те не гарантират достатъчно реформи. Знаем от колко години чакаме това прословуто „електронно“ правителство, така и тук ще има „усвояване“ на пари без конкретни резултати.

    Пленумът на Висшия съдебен съвет гласува и тази година да даде коледни премии на съдии, прокурори и следователи. За целта ще са необходими общо 20 257 058 лева, като всеки магистрат ще получи по до една заплата и половина плюс ранг, а за специализираните магистрати до три заплати. Кога и за нас ще се приложи тази схема – сами да гласуваме възнагражденията си!
 
    Антиправителственият митинг в събота, 21 ноември, очаквано не промени ситуацията. Надсловът на протестиращите „Единни сме силни“ апелира за обединение, което при нас трудно се случва – отново се появиха много кандидати за лидери, които трудно ще се разберат помежду си. Когато протестите бяха най-масови, управляващите казваха, че те нямат организатори, нямали визия за бъдещето и т.н. Когато започнаха да се появяват „организатори“, протестите оредяха. Най-добрият начин да се деморализира един справедлив протест е да се интегрират в него менте-водачи. Вече се е случвало.
   Неделята отчита 137-я ден на антиправителствените протести. Много са. А властта ни чува, ни вижда, раздава милиони наляво и надясно и се моли да допълзи до редовните избори, а там…а там тя знае какво да направи, има опит, разполага и с онзи смешник професор по изчисленията. Всеки ден  протест - дано действието да има ефекта на капката!

    Наближава Рождество Христово и е полезно да си спомним за някоя традиционна коледна рецепта. Като тази например:
Кокоша баница: Като очистим добре една кокошка, варим я с малко вода, докато омекне, и подире я нарязваме на ситни парченца. Сетне опражваме 1-2 глави лук и го объркваме с късовете. После намазваме с масло една тепсия, туряме отдолу 5-10 кори, добре разточени, по средата късовете месо и най-отгоре пак толкоз кори. Подир нарязваме средата и като ги попарим с вряло блажно масло, печем го в пещ.
    Рецептата е от книгата „Готварска книга или наставления за всякакви гозби според както ги правят в Цариград и разни домашни справи", издадена в Цариград в печатницата на „Македония", 1870 г. Авторът й е 43-годишният по това време Петко Славейков. Книгата съдържа 289 разни рецепти и един раздел  „Разпознаване и избиране на разни меса, риби и други неща за гозби". Ето и един от съветите му: „Въобще гъби, които имат добра миризма, са добри, а тези, които вонят, са лоши. Поръси малко сол на опакото на гъбата, ако стане жълта - мръсница е, ако ли почернее - добра е. Булото на лошите е пирпиляво и белизняво, като ги отрежеш - посиняват, а булото на добрите е червеникаво и дръжката им е бяла и корава".
    Ако искаме да разберем какво се е случвало у нас през втората половина на 19 век и началото на 20, един от най-надеждните източници е творчеството на Възрожденеца и Строителя на Нова България Петко Славейков. То възкресява едно все по-отдалечаващо се от нас време и една социална, политическа, битова и духовна атмосфера, която в много отношения „кореспондира“ с нашето съвремие. Сладкодумен и увлекателен, но когато се налага – остър и язвителен, Славейков откликва на всичко, което засяга народа му, вярата му, бъдещето му. Неговата гражданска позиция е винаги пряма, безусловна и това няма как да не му донесе неприятности и врагове. Такава е и тезата на едно от стихотворенията му:
Момче, ума си събери!
Млъкни и се смири!
Добро със присмех се не лучи,
народ се с сатира не учи.
От този страшен занаят
кажи че друго няма да т,остане,
ще си завъдиш сал душмани
…..
1857
   /40 години по-късно – в 1897 г., Щастливеца ще напише фейлетон с подобно послание – четвъртия от поредицата „Разни хора, разни идеали“, намерен в ръкописите му и публикуван след смъртта му, онзи, в който чичото „съветва“ племенника си:
 „ - Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работата, че този бил подлец, па оня бил крадец... Твоя работа ли е това? Криво-право, мълчи си…“/
    Петко Славейков не е от „мълчаливците“. Негова е сентенцията:
Мъж е онзи, който върже гащи,
а писател – който знай да драще.
1858
    И не остава длъжен на онези, които го хулят:
Ответ
С лъст, с клевети и с низко раболепство
не съм аз търсил слава на света;
с мюзевирлик, с интриги, непотребство
до днес не съм осрамотил уста.
Пред егоисти, нови господари,
глава не сведох, нито ще сведа
и по умът на някои мухари
аз никога не ще се поведа;
на креслювци, подкупни вестникари
викът, гръмът не имам за беда.
На пътят си, макар че горестно, но честно,
пак ще вървя, каквото съм вървял.
Да дума кой що ще, да прави щот,му е лесно,
да служа на родът си – мой е дял.
1866

     Петко Р. Славейков умира на първи юли 1895 г. На 24 септември същата година се празнува 25-годишният литературен юбилей на Иван Вазов, който в речта си казва:
    „В този миг, когато изговарям тия думи, когато присъствувам на едно тържество, назначено да отбележи успеха на българския дух, неволно ми иде на ума, налага ми се, гърми ми из въздуха едно благородно, едно голямо и звучно име: Петко Славейков! Да, Славейков, моят учител и нашият…Родолюбец горещ, ум богат, всестранен, той даде най-силния подтик на народното свестяване; писател, поет даровит, той пръв със своя майсторски чук издяла из грубата скала на българския език статуи с изящни линии и форми, пръв изкара на тоя първобитен, необработен инструмент ония сладки звукове, ония драги песни, които са омайвали нашите юношески души и са поронили в тях първите семена от любов към хубавото, към поезията. Душа, упорито желязна, Славейков пренесе като твърд гранит всичките бури на една мъчна епоха и служи за тръбач на въздишките и ламтенията на цял един народ, внимателно вслушан в неговото сладко и громко слово…“
   Едва ли има какво да се добави към това вдъхновено Слово на Патриарха!


Георги К. Спасов














Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините