Георги К. Спасов: СЕДМИЦИТЕ, ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ, 26.10 – 01.11.2020
Прела баба две недели, та изпрела три къдели…
Много от нас като деца се рецитирали или пели тези първи стихове от стихотворението „Прела баба“, без да знаят, че техен автор е
Цанко Церковски.
Цанко Генов Бакалов, известен повече с псевдонима си Церковски, е роден на 28 октомври 1869 година в Бяла черква. Познаваме го преди всичко като „поет на селото“ и един от основателите и първостроителите на БЗНС. Починал едва на 56 години/2 май 1926 г./, той остава в историческата ни памет като писател, политик и журналист. Участието му като депутат в осем народни събрания е красноречив атестат за влиянието му върху хората от неговата партия, за уважението и любовта, които му засвидетелстват селските труженици, за които пише и за чиито права се бори. Бил е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България и министър на железниците, пощите и телеграфите на България в двете правителства на Теодор Теодоров; министър на просвещението и министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България в двете последователни правителства на Александър Стамболийски. Истински държавник, уважаван и от съпартийците си, и от опозицията.
В младежките си години Церковски се увлича по социалистическите идеи. На 23 юли 1891 г., три дни след Бузлуджанския учредителен конгрес на БРСДП, той написва известното си стихотворение
„Молепсаний“, посветено на Георги Бакалов. Това е и дебютната му творба, която изиграва ролята на своеобразен поетически манифест на социалистическите идеи:
Ей, бягайте, хора, бягайте от мененадалеко стойте от моята власт,че аз съм надъхан със ново учене,кое се противи на вашто стремене. Ей, бягайте, хора, опасен съм аз.Стихотворението е изградено от десет четиристишни строфи, допълвани от рефрена
„Ей, бягайте, хора, опасен съм аз“. Патетично, с отзвук от девизите на Парижката комуна, поетът заявява целите на „новото учене“:
…че аз искам правда да има у нас;че аз искам братство, равенство в народаи ви проповядвам истинска свобода.И по ботевски представя картината на народната изнемога:
Че ази наричам вашите велможикърлежи човешки, що тихо, без глассмучат кръв, о братя, от вашите кожи,че те са излишни, че и без тях може.Литературната дейност на Цанко Церковски е тясно свързана с обществената и политическата му дейност. Извор на творческото му вдъхновение е селската действителност. Социалният патос остава основен и за по-късните му творби, но Церковски споделя и интимни настроения. Голяма част от стиховете и поемите му са написани в духа на народната песен. Стихотворения като
„Из полето аз се скитам“, „Вино пия хардалия“, „Девойче, девойче“, „Коня яхам – коня аджемия“, „Що ми не дохождаш“, „Изведи ме, мамо“, „Я ми подай, мамо“, „Попей ми, Радке, попей ми“, „Сивляно, Сивляно“ и др. се пеят като народни песни.
Цанко Церковски е автор и на разкази, романи и пиеси. Белетристиката му е свързана с живота в следосвобожденското българско село. Цанко Церковски има и богато творчество за деца. Автор е на текстовете на популярни български детски песни като
„Прела баба“ и
„Зеленчуци, който не яде“ . Някои от най-хубавите му стихотворения са преведени през 1921 г. на френски език от големия поет и първокласен преводач Гео Милев.
И все този ковид-19, и все нови антирекорди по заболеваемост, и все нови мерки – ту въвеждани, ту оттегляни. У нас сме си, в България. И толкова познати претенции за участие в тази прословута „първа линия“ в борбата срещу новия вирус, което трябва да бъде възнаградено. Лекарите, медицинските сестри, санитарите, шофьорите на линейки – няма спор, че те са всекидневно в рисковата зона. И дават жертви. Както и учителите – вече шестима от тях са починали от коронавирус. Но даскалите си мируват, не се оплакват. За разлика от полицаите, които се идентифицират с „матросовците“ – те били „съдействали“ в борбата срещу коронавируса. Въпрос на самооценка. А тяхната винаги е висока.
Продължават и протестите с искане за оставка на правителството. Възхищавам се на упоритостта на тези хора, постепенно изоставяни сами срещу ината и арогантността на управляващите. Но усилията им не са напразни. Сп. „Шпигел“ публикува статия със заглавие „
Въстание срещу Батман“, в което се казва:
„Хората имат чувството, че демокрацията е само привидност, че властите не са слуга на народа, а инструмент за потисничество – както при комунизма…Борисов е човек на задкулисните сделки, който се споразумява с олигарси, раздава важни постове на свои послушници и прикрива презрението си срещу демокрацията и човешките права зад една грубовата простонародност.“А междувременно Борисов се похвали във ФБ, че потреблението на незаконни цигари у нас продължавало да намалява и обобщава:
„Институциите бележат постоянен успех в борбата срещу контрабандата“. Познава нашият премиер каналите на контрабанда, може би от личен опит.
След Валери Симеонов и Красимир Каракачанов се опитва да ни убеди, че е еманципиран от премиера и че е господар на собствени инициативи. Като тази например с награждаването на ген. Венцислав Мутафчийски и прикрепени към него група писатели, журналисти, издатели по случай Деня на народните будители. Очаквам на Гергьовден просветното министерство и това на културата да връчат награди на генерали и сержанти по случай Деня на храбростта и Българската армия.
Какъвто учителят, такъв и ученикът – аз, аз, аз…Ех, този Вежди Рашидов с вечния му израз на незадоволена признателност. В ефира на БТВ той сърдито-укорно и справедливо-гневно иронизира Писмото на творци и интелектуалци в подкрепа на протестите като тяхната форма на „благодарност“. Защото, видите ли, АЗ, Рашидов, направих Сашо Морфов директор на театър, АЗ направих това и онова за кариерата на този и онзи, АЗ ЛИЧНО ги препоръчах за награди, за хонорари, а те…Неблагодарници!
Питам се: дали този човек, председател на комисията за култура в народното събрание и бивш министър на културата, съзнава, че признанията му не го окачествяват като благодетел и меценат, не го издигат в очите ни като добър държавник, а тъкмо обратното - разобличават го като ХОДАТАЙ, за когото няма правила и закони. И отново: АЗ ремонтирах 10 театъра и 7 музея, АЗ направих археологията да стане на ниво, АЗ докарах археологията до ларгото…И как стана това: с ТВОИТЕ милиони, които, за разлика от другите клиенти на фалиралата КТБ, си ги получи обратно, или с НАШИТЕ? …И хайде, свали най-сетне маската си на недооценен политик и творец! Та ти отрано беше ПРЕЦЕНЕН от „охранители“ и „застрахователи“ и съответно възнаграден с онази уникална награда МУЛТАК!
Тези от БОЕЦ са упорити в разследванията си за „Турски поток”. Те установиха, че изграждането на тръбопровода е изцяло за сметка на българската държава, но също така и изцяло под контрола на Кремъл и руски фирми. В неговото изграждане задкулисно са включени руски и беларуски фирми, пряко свързани с „Газпром“. „Руски фирми с руски работници и руска техника заравят руски тръби за пренос на руски газ, за което всички ние плащаме милиарди. Плащаме дълговете на Пеевски към руската мафия, плащаме за оцеляването на Борисов, плащаме за собствената си робия“ – ядосва се лидерът на движението Георги Георгиев.
Проучване на „Сега“ показва, че всеки работен ден данъкоплатците дължат средно по 11 453 лв. заради лошата работа на прокуратурата. От началото на 2019 г. до 5 август тази година държавното обвинение е осъдено по над 370 граждански дела за обезщетение и дължи общо 4 787 594 лв. Горките прокурори! И сега като вземат да им удържат от заплатите, не ми се мисли!
В Минск продължават неделните масови протести с искане за оставката на Александър Лукашенко. Но той не отстъпва, защото има добрия пример на нашия премиер, който повече от сто дни демонстрации за оставка все още ръководи държавата си, дори „дистанционно“.
Продължават и протестите на жените в Полша срещу решението на Върховния съд за още ограничения в и без това рестриктивния закон за абортите в страната. Държавният глава Анджей Дуда се обърна на 180 градуса – той подкрепи жените, макар че преди това одобри решението на върховните магистрати. Още едно доказателство, че ние, гражданите, трябва сами да си вземем онова, което ни принадлежи, а не да разчитаме на държавата.
Аз съм Париж! Аз съм Ница! Аз съм Лион!...Съчувстващи възклици на отъждествяване с жертвите на терористични атаки във Франция. Питам се: как ли гледат на това младите радикалисти-ислямисти? С презрителна усмивка? Със сарказъм? С нарастващ гняв? Няма как да знам. Опитвам се да разбера: защо трябва да бъде обезглавен един учител, който желае да възпита у учениците си широко скроен поглед към света и хората; защо трябва да бъде обезглавена една безпомощна жена, която извършва нещо толкова лично и, би трябвало, неприкосновено за всички вярващи, независимо от религията ми: навела се е в изповедна молитва; или друга жена, чиято последна воля е да предадат на децата й, че ги обича…Това е проява, струва ми се, на ТОТАЛНО НЕВЕЖЕСТВО – и не само образователно, интелектуално, нравствено, религиозно, хуманистично…Това е ЕМОЦИОНАЛНО НЕВЕЖЕСТВО – което изключва усмивката като едно от най-позитивните човешки състояния; което недоумява, когато двама млади/ пък и стари/ открито се целуват; което не приема жената като равностоен другар, съмишленик и изповедник; което е нетърпимо към свободата на словото и себеизразяването, към различието, към смелото и чисто, и вдъхновено, и красиво разкриване на лицето и на раменете, и на коленете, и на гърдите, които служат не само за кърмене, а и за наслада на очите; което не може да възприеме свенливата голота/а защо не и еротичната?/ като физическа хармония и естетическа наслада; защото не прави разлика между възхищение и сластолюбие, които понякога може да имат един и същ обект…Това са нещастни млади хора, които, попаднали в един наистина РАЗЛИЧЕН и НЕПОНЯТЕН за тях свят, се чувстват излишни, незабелязани, неоценени, изхвърлени. И тогава намират ОПОРА във вярата и нейните фанатични параграфи. И разбират, че ЧУЖДИЯТ свят ще им обърне внимание само когато те посегнат брутално и зрелищно върху неговите ценности – и все, разбира се, в името на ОНЗИ, който е единствен, свещен и пребъдващ. И те ще бъдат възнаградени – с чувствени удоволствия, които всъщност тук, на земята, в чуждия им свят, те отричат и ги обявяват за богохулни…
Стотината години разлика от времето на Церковски не го правят толкова неразбираем, чужд или далечен. И нему са били присъщи разочарованията от политиката, от литературата, от човешката непоследователност. Ето защо е добре да се опитаме да го разберем, съдейки по това стихотворение:
