По силата на Ньойския договор през 1921 година 19 села от Босилеградско са дадени на Югославия. Измежду тях е и село Груинци, което е разделено на две части от граничната бразда. В него е роден на 23 октомври 1885 г. Емануил Попдимитров Попзахариев, български поет, белетрист, литературен критик, общественик, преводач.
     До края на живота си той ще остане верен на българския си корен и ще отдаде обществената си енергия в защита на правата на гражданите от български произход в Кралството на сърби, хървати и словенци.     
    В спомените си за него Хр. Г. Казанджиев пише:
„…Емануил Попдимитров, със свойствената му тромавост и широка походка, подгърбен и винаги благо усмихнат, носеше нещо от скръбта на Босилеградско, неговата бащиния.“
/„Емануил Попдимитров в спомените на съвременниците си“, изд. „Бълг. писател“, София, 1971 г./
   Бъдещият поет и деен родолюбец получава основно образование в родното си село, прогимназиално - в Босилеград, а гимназиално /педагогическо/ - в Кюстендил, 1904. Следва философия в Софийския университет /1906/ и Белград /1907/, Монпелие, Южна Франция /1907/ и Фрибург, Швейцария /1911/., където завършва. Учителства в Казанлък, Лом, Хасково, Кюстендил и София. Участва в Балканските войни и Първата световна война. Частен доцент /1923-1943/ в Катедрата по сравнително литературознание в Софийския университет. Той е истински полиглот, който владее сръбски, френски, немски, италиански, руски, норвежки, турски, унгарски, румънски, латински, иврит и др.  /Винаги оставам респектиран от общообразователната подготовка на писателите ни от онези години, от огромната им култура и ерудиция, от владеенето на чужди езици, от заслужените обществени позиции, които са заемали…и печално ги съпоставям със съвременниците ни…/
    Спазвайки традицията, възпитано и „нежно“ той прави предложение на едно красиво момиче от последния клас на гимназията в Кюстендил. Годината е 1917. На 8 ноември – Димитровден, е сватбата. За нея си спомня Дора Ем. Попдимитрова:
   „Сватбата стана в село Груинци. Бяхме като Павел и Виргиния. Сватбеното шествие минаваше през пъстри поляни към село Киселица, дето беше черквата – там служеше неговият баща като свещеник. Аз бях облечена цялата в бяло и с бял воал, с хризантеми на главата, а той – блед и тържествен – в черен костюм. Баща му Димитър Попзахариев извърши обреда с голямо въодушевление, двамата му братя бяха шаферите.“
/„Емануил Попдимитров в спомените на съвременниците си“, изд. „Бълг. писател“, София, 1971 г./
    Дора се грижи сама за домакинството, а „по това време Емануил пишеше с пачи пера и лилаво мастило, което сам си разтваряше. Сам издаваше и книгите си, а също сам ги и пласираше“  
     Първото им дете е момченце, кръщават го на баща му Димитър, но то заболява и умира. Емануил му посвещава реквиемните си стихове:
О, спи си в твойта люлчица, дете!
Че ангелите бдят над твоя сън.
Воал луната морна ти плете,
ръми отвън на арфа златен звън,
о, спи ми кротко, спи, дете!

     Емануил Попдимитров е автор на повече от 50 книги с лирика, епически поеми, проза, драматургия, литературна теория, критика, философски студии, произведения за деца. Сътрудничи на много списания и вестници. Но той някакси върви „вкупом“ с българските поети символисти, без да му се отделя, струва ми се, заслуженото внимание и място в развитието на нашата лирика. Може би най-характерната черта в поезията на Попдимитров е тази:
    „Най-впечатляващото в поетическото дело на Емануил Попдимитров са неговите многобройни стихотворения с имена на жени – Лаура, Ема, Лисхен, Ефросина, Ирен…Може би те и не са толкова много, но понеже са сред най-хубавите му творби, са най-запомнящото се. Този скромен, деликатен и целомъдрен в живота човек е притежавал най-големия поетически харем в българската литература.“
/Светлозар Игов, „История на българската литература 1878-1944“, издателство на БАН, 1990 г./
    И може би най-популярното му стихотворение е това:

Ема

Сънувах град от стари, стари времена.
Шумят квадриги в улици гранитни
и с дълги копия, пламтящи в светлина,
вървят мъже в одежди първобитни.
И двуколесница с огромни колела -
от дъбов щит, с напречни златни шини -
лети след зли коне, подигнали чела.
Тъй нявга - преди хиляди години
вървяхме с тебе; надалеч градини
цъфтяха с вечни непознати дървеса,
и „куку!" чуваше се тихичко гласа
на птица... Моя златен шлем държеше ти
на розов скут. Изпуснах сребърни юзди
и вгледан в тебе - годеница и дете! -
аз тихо шепнех: любиш ли ме, Ема?
Свенливо там с игла по шлема
изрязваше ти нежно Е и Е -
две букви в двете наши имена...
Сънувах град от стари, стари времена.
   

И тази седмица постигнахме антирекорди по заболяване с коронавирус. Върнаха маските на открито. След разбираеми колебания решиха да затворят „дори“ нощните заведения – как и къде сега ще се забавляват столичани!?
    До края на годината в Института по микробиология към БАН ще бъде готов прототипът на българската ваксина срещу COVID-19. Прототипът на ваксина ще бъде изпробван първо върху мишки. Според д-р Илиян Манойлов от БАН  заявките на Русия и САЩ за няколко готови ваксини са политически и те не касаят учените.
     Полицаите се готвят за стачка. Техен синдикален лидер заяви: „Положението е нетърпимо. Нещата ще ескалират, един от проблемите може да е и напускането на системата на МВР. Щатът е недостатъчен, не сме достатъчно…“ Данните сочат, че у нас полицията е най-многобройна на глава от населението. А това с напускането е най-малкото несериозно. Какви други професионални умения притежават служителите на МВР извън системата?
    Проучване на „Тренд” посочва сигурни пет партии в следващото Народно събрание: ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, ДПС и „Демократична България”. Мисля, че прогнозата „сигурни“ е доста самонадеяна /или умишлена/. Ще има изненади, „сигурен“ съм – и дано те да са в наша полза.  А че оценката за работата на Народното събрание продължавала да бъде най-ниската от всички държавни институции не ни учудва - три четвърти от българите оценявали отрицателно работата му, а само 14% - положително. Май досега не сме имали събрани на едно такова представително място толкова отблъскващи морално, а даже и физически мъже и жени/а някои от тях и с неустановен пол/, партийно унифицирани и обезличени.
    Без никакви санкции от парламента, дори и от МС, Главният инспектор на страната продължава да раздава нашите милиони наляво и надясно. Между пет и осем милиарда лева НОВ държавен дълг ще се поема годишно през следващите три години. „Това е един социален, разхитителен бюджет на правителството „като за последно” и няма нищо общо с коронавирус мерките. С този бюджет в края на третия кабинет това управление се превръща в най-популисткото управление. Така правят хората, които нямат намерение да управляват повече и искат да оставят празна хазна.“ Това каза икономистът Николай Василев, а той знае какво говори.  По думите му милиарди се изсипват за сектори, които не са пострадали от кризата, свързана с COVID-19.
    ДПС поиска публично извинение от Би Ти Ви за лапсуса на журналистката Канна Рачева, която, горката, вместо да спомене името на Иван Гешев, набърка Властелина на порциона – „…искането на Съюза на съдиите в България за предсрочното освобождаване на Ахмед Доган“. Това негодувание на „Движението“ ми напомни класическата сцена с изпитването на Събка от Вазовия роман „Под игото“ в главата „Радини вълнения“. Момичето на чорбаджи Мичо вместо да каже кой цар е освободил българите от гръцко робство, се пообърка и рече, че от турско робство ще ни избави цар Александър, от Русия. Неволна грешка, но дълбоко истинска. Надявам се, че няма да има протести за „предсрочното освобождаване на Агата“.
    И на кладенците посегнаха. На онова толкова лично и изстрадано от стопаните „автономно“ водоснабдяване. Ние ли сме виновни, че позволихте на частни предприятия да източват питейна вода?  Че раздадохте язовирите на партийни съратници? Че разрешихте на свои хора да строят ВЕЦ-ове, които превърнаха буйните ни и пълноводни реки в замърсени вади?...Филмът „Истината“ с участието на Анди Гарсия разказва как голяма корпорация приватизира водоснабдяването в една държава и забранява на фермерите, а и на всяко домакинство, да събират дъждовната вода за свои нужди. Е, нашите държавни лешояди натам вървят. Шегата за такса и на въздуха, който дишаме,  може да се превърне в реалност.
    Върнахме времето с един час назад. „Зимно“ време. Което всъщност е истинското, нормалното, естественото. Силно се съмнявам, че повечето българи подкрепяли „лятното“ време; това е по-скоро желание на бизнеса, който си гледа келепира и не му пука за здравето ни. Стига с това час напред, час назад, не е здравословно!
    Изглежда странно, че икономиката на Китай, откъдето тръгна пандемията с коронавируса, е нараснала с 0,7 процента през първите девет месеца на годината. В Ухан отново се организирали партита с десетки хиляди участници. Международният валутен фонд изчислява, че Китай ще излезе като победител в световната надпревара за икономическо възстановяване. Е, как да не разсъждаваш върху конспиративни теории, някои от които отдавна ни убеждаваха, че от тази пандемия единствено Китай ще извлече полза. Следователно…
    Кипър реши да прекрати схемата с издаването на паспорти срещу инвестиции в страната. У нас тази възможност все още не е отменена. Което ще рече, че всеки богаташ извън ЕС може да получи български паспорт срещу някаква инвестиция – която най-често е доста лична, а обществената полза е само формално заявена..
    Париж отзовава своя посланик в Анкара, след като държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган разкритикува политиката на Еманюел Макрон по отношение на исляма и заяви, че френският президент се нуждае от „психическо лечение“. А хилядите французи, които излязоха на демонстрация заради бруталното убийство на учител от ислямист – и те ли се нуждаят от подобно лечение? Колко трябва да си нагъл и арогантен, за да изречеш тези думи: „Какъв е проблемът на този човек, наречен Макрон, с исляма?“  Всеки диктатор, който усеща отслабване на позициите си  в собствената си държава, търси предизвикателни конфликти извън нея, в които да има заложен „патриотизъм“ и религиозен фанатизъм – за „консумация“ от масовия избирател.
    Опозицията в Беларус  взе наградата на ЕС „Сахаров“, присъждана от Европейския парламент за свобода на мисълта. Ей, как така подминахте нашето „отровно трио“? Може би защото ние сме едни от вас? Даже се опитвате и да ни го покажете. Имам предвид призива на ЕП за връщане на визите за САЩ – главно заради България, Румъния, Хърватия и Кипър, все членки на ЕС, за чиито граждани янките изискват визи. Доста дръзко намерение. Не ми се вярва да стане.

    Днес, когато нашите отношения със Северна Македония са по-скоро драматични и враждебни, отколкото приятелски, е полезно да си припомняме приноса на видни българи в отстояването на историческата истина. Емануил Попдимитров е един от най-изявените активисти на организацията на бежанците от Цариброд, Босилеград и Трънско, която успява да включи в редовете си почти всички бежанци от Западните покрайнини, развивайки мащабна политическа дейност в България и Западна Европа. Организацията постига най-значимите успехи под председателството на Емануил Попдимитров. На Петия конгрес на малцинствата, организиран от Обществото на народите през месец май 1929 г. в Женева, въпреки противодействието на югославската делегация да не бъде допуснат български представител в залата Емануил Попдимитров успява да се пребори за правото на съвещателен глас, запознавайки участниците в конгреса с положението на българите в Западните покрайнини. Попдимитров, като българин от Западните покрайнини, предоставя на делегатите карти и статистически данни за българския произход на населението от областта и конгресът фактически признава съществуването на българско малцинство в Югославия.
     Емануил Попдимитров умира на 23 май 1943 г., едва 58-годишен; погребението му е в Деня на Солунските братя св.св. Кирил и Методий.
    Изглежда странно, че изкуството има по-силна /може би защото е и емоционална?/ памет от обществените науки. Така или иначе ние сме свикнали да свързваме името на Ем. Попдимитров с българската лирика и най-вече – с нейния символистичен период, оставил ни най-виртуозните в стихотворно отношение образци на поезия; онова омайващо музициране на текста, което сякаш приглушава и оставя на втори път смисъла. Това е илюстрирано и от още един шедьовър на „поета на смирението“/както сп. „Златорог“ нарича Емануил Попдимитров/, и отново с име на жена:

Ирен

Наведен, на пейка самотна седях уморен
сред някакъв шумен и стар булевард непознат.
Ехтеше тълпата пред мене в стохилядни град,
наведен, на пейка самотна седях уморен
            и мислех за тебе, Ирен!

Аз мислех в забрава, тъжовен и блед, примирен,
как пътя ми с тръне съдбата навеки постла,
а сивата Грижа над мене наведе крила.
И мислех в забрава, тъжовен и блед, примирен
            за моята младост, Ирен.

Припомних си вашето знаме и празнични ден,
ръцете, косите и твоите бледни черти,
на ранна бе смърт обещана, обречена ти!
Припомних си светлото знаме и празнични ден
            и горко заплаках, Ирен!

А после: и тъмния креп над вратите развен,
воал и кандило... и бледно, и строго лице,
и твойте за път безнадежден скръстени ръце!
Припомних си тъмния креп над вратите развен
            и плаках за тебе, Ирен...

И ето - в разгара ликуващ на слънчеви ден -
аз пак се намерих сред стар булевард непознат,
ехтеше тълпата безгрижна в стохилядни град,
а тъжен, в разгара ликуващ на слънчеви ден -
            аз плачех за тебе, Ирен.


Георги К. Спасов



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините