Музо, възпей  оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
който донесе  безбройни бели на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на много герои,
тях пък самите предаде за плячка  на стръвните псета,
пир за грабливите птици. тъй волята Зевсова стана,
след като в свада жестока се скараха и се разделиха
мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен.
Кой от безсмъртните беше ги хвърлил към грозната разпра?
…………………………………………………………………
Превод: проф. Александър Милев и Блага Димитрова

    Ето как преди 2 700 години един сляп – според легендата – певец, аед е припомнял чрез специфичните изразни средства на Поезията случили се събития през 12 век пр.н.е. Оттогава насам не Историята, писана най-често от победителите и затова ненапълно достоверна, а Поезията е емоционалният мост към събития и личности, по който минаваме с доверчиво вълнение. И затова Тя има свой специален ден – 1 октомври!
    Лирата/цитра, арфа, лютня/ е символ на Поезията. Тя е музикалният инструмент на Аполон и Орфей. Калист Ксантопулос пише:
     „Взимайте пример от изпълнителя на цитра: цитрата е сърцето, струните са сетивата, изпълнителят – разумът и лъкът – споменът за Бог“.
    Според митологичния разказ за създаването на лирата Хермес откраднал волове от Аполон, покрил с кожата на един от тях една черупка от костенурка, закрепил върху нея чифт рога и опънал струни от черва върху тази резонаторна кутия.
    „…Да накараш лирата да трепти, означава да накараш света да трепти. Космическият брак се извършва, земята е оплодена от небето; по полетата вали дъжд и хълбоците на женските натежават. Изглежда, всички музикални инструменти са били и средства за достигане на тайната хармония на света“
/Речник на символите, Жан Шевалие, Ален Геербрант, 1 том, изд. къща „Петриков“, София, 1995 г./

    И старите гърци наистина са умеели да накарат „лирата да трепти“ във всички гами на човешката чувствителност. Още тогава някои са обикнали т.н. „патриотическа“ тема. Като Тиртей, спартански поет от 7 в. пр. н. е., който е писал ембатерии/маршови песни/:
Елегия
Достойно е храбрецът да падне в първите редици
в защита на родината.
И няма по-мъчителна от тази болка, напуснал
роден град и тучни ниви,
със мила майка , стар баща, деца невръстни и
съпруга да тръгне по просия.
……
Превод: Богдан Богданов

    На тази родолюбива саможертва поетът Архилох, 7 в.пр.н.е., противопоставя ценността на живота:
Фрагмент
Глупаво сърце, разбито в тежки грижи и дела,
отърси се и хвърли се със гърди срещу врага!
Но в засада ти следи го, винаги бъди нащрек!
победиш ли го, не ликувай ти пред хорските очи,
а загубиш ли, във къщи свлечен скришом не тъжи!
Нито твърде радост радвай, нито твърде жал жали,
не забравяй за човека ред какъв е отреден!
прев. Богдан Богданов

     Екзалтацията пък от радостта на живота е предпочитана тема от поета Алкей, роден през 621 г. пр. н. е. в Митилини, главния град на остров Лесбос. Днес са оцелели само отделни фрагменти от 10-те тома негови стихове. Ето един от тях, от който тръгва и поговорката: „Във виното е истината“:
…
Големите и многоцветни чаши донеси,
любима…Дионис,
синът на Зевс и на Семела,
е дал на хората вино,
за да забравят.
Ти чашите ни напълни догоре, смеси
виното със вода
и нека чаша чашата да следва.
прев. Борислав Георгиев

  
  Но поетическото изкуство в древността не е привилегировано занимание само на мъжете. По това време изгрява звездата на прочутата поетеса Сафо, наричана още „божествена“. Основната част от стиховете на Сафо днес са изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и три цели стихотворения. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е хомосексуалната любов. От там думата лесбийка /по името на нейния роден остров Лесбос/ се е превърнала в нарицателно.  
     Сафо създава песните си за девойките, които напътства и с които е свързана в религиозно сдружение, почитащо Афродита.
откъси
…Дъждът прохладен
шушне в клоните на ябълката.
А от листата, нежно тръпнещи,
полека сън дълбок се стича…
Звездите край блестящата луна
отново крият своя светъл образ,
когато тя изгрява пълнолика
и лее сребърен светлик върху земята.

…подобно буря
разтърсва любовта душата ми:
тъй вятърът планински
събаря дъбове…
Прев. Борислав Георгиев

     Но в Седмицата на Поезията нямаше кой знае колко поезия. Вместо рецитации имаше политически речи, гневни скандирания, изобличаващи прожекции върху фасадите на обществени сгради, тук-там запратени яйца по т.н. политолози и…нови антирекорди на заразяване с коронавирус. У нас той обаче е доста плах, а да не говорим за храмовете ни – там не смее да стъпи. Поне така ни убеждава митрополит Гавриил, който връчи на Бойко Борисов ордена на Ловчанската епархия – както за заслуги към изграждането на катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий" в Ловеч, така и за това, че е устоял на натиска и не е затворил църквите в пика на пандемията по Великден. Симпатизанти посрещнаха Борисов на излизане от храма с викове „Бойко, Бойко!“ В случая иронията би била проява на лош вкус, просто трябва да се опитаме да ги разберем.
    Премиерът обича да скитосва насам-натам, но не и да се изправи пред протестиращите в столицата. Оказа се, че освен от магистрали той разбира и от язовири/май иска да се конкурира с Властелина на порциите/. От профила му във ФБ научаваме, че е посетил Габрово и е ИНСПЕКТИРАЛ язовир „Христо Смирненски“. Облегнат лежерно на един парапет – а зад него онази огромна водна маса…/ама се държеше здраво!/ и така, като истински господар на язовирите и на България, даде ясни разпоредби пред застаналата мирно кметица на Габрово Таня Христова:
    „До сряда да ми направите с Нанков Севлиево има готови проекти. Да стартират веднага. Всичко това трябва до сряда да е готово и да се използва времето, докато се съберат водите да направим водопровода".
   И пак в профила си сподели, че имал „много приятна среща със запалени туристи и любители на природата“. Даже и се снима с тях. Най-вероятно са активисти на ГЕРБ, „случайно“ срещнали се с премиера в лоното на родната природа. И пак: „България има много прекрасни места и се стремим да ги направим достъпни за всички.“ И те наистина стават все по-достъпни…за автомобили, джипове, камиони, мотоциклети, АТВ-та…и отново, както е в градовете, истинските любители на природата, туристите, ще трябва да се отдръпват встрани, за да не ги сгазят.
    И пак пита и разпитва дали пенсионерите са доволни от кризисните 50 лева. Те и на 5 лева ще са доволни, не от хубаво. Даже и баба Янка Такева, ВСЕ ОЩЕ председател на Синдиката на българските учители, „Вечната Амбър“ и символ на нафталиновото даскалство, му се обадила, за да му благодари за увеличението на заплатите на учителите. Междувпрочем тя се обаждаше благодарствено на всички досегашни премиери.
    Полицаите искат 30% увеличение на заплатите си. Не 10, не 15, не и 20, не 25, а…30 процента! .. То май и сега е точният момент. Властта е притисната, а полицията я пази – я ни стимулирайте, че иначе…А шефът на полицейския синдикат в едно ТВ интервю оправда насилието над протестиращи. И когато го попитаха дали е допустимо полицай да носи бокс, той престорено загрижено и непресторено открито каза: „Надявам се, че не го е използвал“. Значи нито дума, че е незаконно, а само намек – и то към протестиращи, - че може и да влезе в употреба…боксът. Полицията „плаче“ за реформа, но вместо това разплаква нас.
    БСП се разцепи, шестима напуснаха групата в парламента.
Въпреки това те остават депутати до края на мандата като „независими“. Това е парламентарен рецидив, нещо като „дежа вю“. Това вече сме го виждали при всички партии. И очевидно е недостойно: влизаш в парламента, облечен в някаква партийна униформа, по-късно я сваляш и се обличаш в каки. Нещо трябва да се промени.
    А протестите продължават.  87-ят ден, събота, беше обявен за „Четвърто велико народно въстание“. Исканията са същите. Организаторите все повече се надяват на международна съпричастност, защото, видя се, Бацето има само физиологични/как хубаво си нанка!/, а не морални сетива. А иначе го раздава либерално – ами да викат, да се навикат, това е демокрацията! Абе тя, демокрацията, е и нещо друго, но дано го разбереш с по-късна дата!
   Британският вестник Independent нарече България „Дисниленд“ на корупцията“.  В публикацията се засягат и темите за купуването на гласове както и схващането, че у нас се разполага неправилно с публични средства, а държавните договори се сключват с приближени.
     „Борисов - нахален популист с репутация на женкар без задръжки - е бивш телохранител и пожарникар, който се наслаждава на имиджа си на мъжкар. Поддръжниците му включват футболни хулигани, провокиращи протестиращите по улиците, а негови заместници очернят протестиращите с определения като „лузъри", "маймуни" и "дегенерати".
     123-ма актьори, режисьори, музиканти, журналисти, издатели и други интелектуалци се подписаха под отворено писмо с искане за оставката на правителството, главния прокурор, председателя на парламента и председателя на комисията по културата в НС. И подписката започна да набъбва. /Дали „свободният“ Георги Коритаров и „документалистът“ Антон Тодоров ще я допълнят?/ Защо чак сега, господа? Минаха повече от 80 дни от началото на антиправителствените протести. Много по-рано от вас други представители на родната култура имаха куража/а сигурно са имали и основание/ да заявят подкрепата си за статуквото – като Георги Мамалев, като Николай Урумов, като Христо Мутафчиев. Други, като Стефан Цанев, заеха хигиенична дистанция, защото протестите отблъсквали интелектуалците – с тези ковчези и бесилки…. Може би се почувствахте, господа „водещи“ интелектуалци, пренебрегнати от хилядите млади хора, които започнаха тези протести, без да ви потърсят - за съвет, за „знаме“, за вдъхновение, за цитиране…може би защото сте им непознати?
    В публичното пространство се появи и Филип Димитров. Ако не сте забравили, по едно време той ни беше министър-председател. „Нежният“ политик обвинява онези, които изнасят истината за страната ни пред чужденци. Ходенето и жалването по посолства, смята бившият премиер, е комплекс за малоценност. Дразнел се също, когато недоволни от управлението хора се представяли за по-голяма част от обществото, отколкото са. Доскоро нито го чувахме, нито го виждахме и не липсваше на никого. Липсата на самооценка понякога довежда до закъсняло разочарование.
     Тонове токсичен боклук е внесен НЕЛЕГАЛНО/?/ у нас от Швеция – шлака от алкални батерии. И отново разбираме за това от чужди медии – в случая от първа и четвърта програма на Шведското радио след проведено журналистическо разследване за трафика на токсична „черна маса“. И как е станало, има ли виновни, нашата прокуратура ще разследва ли случая?
    По предложение на ВМРО 24 май става празник на българската писменост. Отпада „славянска“. Ще имаме Ден на българската писменост и култура. Дано това да ни направи по-писмени.
    Бюджетният излишък се стопил за месец. В края на м.септември бил 1,616 милиарда лева, а в края на август – 840 млн лева. Този темп на разход означава, че в края на октомври „излишъкът“ ще изчезне. Но ни успокояват, че сме разсрочили 9 милиарда лева заеми.  Разсрочихме? Значи някои някога ще ги изплащат.
    На среща с представители на американската компания „Локхийд Мартин“, на която присъства и посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа, българският премиер съобщи, че правителството проучва възможностите за закупуване на още 8 броя самолети F-16 и друго високотехнологично оборудване за модернизацията на въоръжените ни сили. Това бизнес намерение не е ли последен зов за помощ от Големия брат и опит да се удържи властта до редовните избори?
    Телевизията ликвидира тайнствеността и неприкосновеността на държавните лидери, отне ни илюзията да мислим за тях по начин, който неизменно поставяше огромна граница между нас – да, Онези са Призвани, Богоизбрани, недостижими във всички смисли. И когато започнахме да ги виждаме и слушаме „на живо“, се убедихме, че и те са хора, че са като нас, а в някои случаи бихме се срамували да сме като тях. Думата ми е за първия ТВ дебат между републиканеца Доналд Тръмп и демократа Джо Байдън. Видяхме двама възрастни хора, които у нас биха били наричани „дъртаци“, или по-възпитано – „старци“, които използват уличен език, познат, близък, а и понякога използван от милиарди „обикновени“ хора по света. И един от двамата ще бъде президент на една велика държава, от която зависи ходът на човешката история!

    Та от „люлката на цивилизацията“, Древна Елада, ето ни и у нас, където Денят на поезията от години е честван. Спомняме си за препълнени салони, в които поетите четяха свои стихове, аплодирани от публиката. Това бяха истински духовни празници, на които майсторите на римуваното слово бяха почитани като благословени от Бога. На два пъти използвах „бяха“, защото днес вече не е така. Днес хиляди – наистина са хиляди! – мъже, жени, младежи, та и невръстни деца пишат, та се късат. Свободното книгоиздаване допусна на пазара купища любителски текстове, измежду които се губят – или пък ги няма! – малкото качествени книги на истинските ни поети. Така наречените Празници на поезията на 1 октомври залиняха и се превърнаха в тъжни сенки на предишните си тържества. На този ден нашите стихотворци се събират в писателските си клубове в една камерна, подобно на секта, среща, на която четат стиховете си и взаимно си ръкопляскат. Те нямат самочувствието на творци, които да излязат пред публика, независимо колко е голяма, и пред нея да проверят таланта си – защото публиката, а не критиците или приятелите, е най-обективният резонатор на сътвореното от тях. И е тъжно, защото в България има – и то не само онези, които показват епизодично по някоя телевизия – талантливи поети, чиято поезия е съизмерима с поезията на другите народи. Има ги и в нашия град, добри и много добри поети, приели наистина като лична кауза Поезията, пишейки в самотно вдъхновение без амбицията да се показват на телевизионния екран – ама то не ги и канят, защото родните ТВ рубрики за култура „са си заплюли“ две-три имена и ги „презентират“ настойчиво; да не говорим, че ако някоя журналистка, моделка, ТВ водеща, певица, актриса, изобщо от т.н. ВИП категория, издаде ПЪРВА стихосбирка, тя тутакси се обявява за СЪБИТИЕ; художествените ценности така са подменени, че ако нямахме памет за миналото, щяхме да приемем кьоравото за окато.
    Но ние ИМАМЕ ПАМЕТ/все още/. И няма как да заличим от нея имената на Ботев, Вазов, баща и син Славейкови, Яворов, Багряна, Далчев, Дебелянов…И няма как да забравим онези, с които градът ни продължава редицата на най-добрите български лирици: Константин Величков, Теодор Траянов, Никола Фурнаджиев, Димитър Бояджиев…И когато сме тъжни, когато сме в душевна безизходица, да търсим Любовта като утеха и лично убежище пак чрез Нея, Поезията:

В скръбта на леката дрезгавина вечерна
ний дирим милосърдие едни към друг.
Пред наши праг замира смътният отзвук
на улицата празношумна и мизерна.

Аз мисля, че русалка някаква почива
в коприната на твоя розов пеньоар.
Приведен, слушам те – и като нежен чар
дъхът на твойто сладко тяло ме опива.

Предано скрий ме във прегръдките си топли,
о, моя скръбна, възхитителна жена:
така сърдечно приласкан, с прикрити вопли,

аз тихо ще ти шъпна нейде как умира
в самотност непобедна и в злочестина
една душа съзвучно-тъжна като лира…

Димитър Бояджиев, „Самотност“

    Тъкмо да сложа точката, и си казах, че след старогръцките лирици и българските класици е редно да цитирам поне един съвременен пазарджишки поет. И ето го моя избор/откраднах го от фейсбук с негово позволение/:


Притихнахте ли, мои одисеи?
Аз още вдигам мачтата с платната.
Не мога да се скрия, не умея,
и пак ще бъда порив срещу вятър.
Броях доскоро яростни талази
и песните броях-за нова книга,
сега остана книгата ми, тази,
в която моята душа се вдига.
И повелява в слънчеви напеви
да вдигна своя лик срещу покоя.
И всичките Елени стават Еви,
когато вече паднала е Троя.
Изпращам по вълните им тиради
и кръв се слива с морската им пяна.
Преминах през дузина илиади
и само моят остров чист остана.
И там, на бряг, окъпан от богини,
маслинена жена за поздрав маха,
дочакала след толкова години
героя свой под туниката плаха.
Напред, гребци, преминахме потопа,
дано сърце и вас да ви дочака,
тъй както мен ме чака Пенелопа
след пътя ни-на острова Итака.
Борислав Петров

   Ще я бъде Поезията! И не само на 1 октомври. Защото, изчезне ли – ще изчезнат и човеците.

Георги К. Спасов






Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините