RSS емисии



 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
Това е архивен сайт на PA media.
Актуалният сайт е на адрес: pa-media.net
140 години от рождението на ДИМИТЪР БОЯДЖИЕВ



                
Димитър Бояджиев           Димитър Бояджиев е роден на 18 май 1880 г. в Пазарджик. Останал сирак на 13-годишна възраст, той напуска училище и поема издръжката на седемчленното си семейство. Работи отначало в бояджийската работилница на мястото на баща си, а след затварянето й през 1894 г. – като писар в общината в Пазарджик и в адвокатската кантора на Георги Стефанов (1896). Самообразова се, изучава руски и френски език. Активно се включва в обществено-политическия и културен живот на родния си град. Участва в основаването на културно-просветното дружество “Младежка дружба” (1893) и е избран за негов председател през 1896 г. Член е  и на културно-просветното дружество за самообразование “Юноша” и е негов секретар през 1895 г., както  и съучредител на читалище “Св. Константин” (дн. читалище “Хр. Ботев”) през 1897 г.



Портрет на Димитър Бояджиев от художника Димитър Гюдженов.   
      

През есента на 1894 г. участва заедно с Георги Стефанов в учредителното събрание на социалистическата организация в града, проведено на остров „Свобода”. През 1896 г. е избран за секретар-деловодител на партийната социалистическа организация в Пазарджик.
Първите му стихотворения са отпечатани в списание “Общо дело” през 1901 г. и са в духа на социалистическите идеи.
 През януари 1902 г. Димитър Бояджиев с подкрепата на К. Величков и В. Велчев се установява в София и постъпва в Отделението за печата при Министерството на външните работи и изповеданията.. Същевременно е уредник на Величковото списание “Летописи”, в което сътрудничи със стихове и преводи от руски език – творби на Михаил Лермонтов, Иван Тургенев, Максим Горки, Леонид Андреев, Иван Бунин, Фьодор Тютчев и др. От 1907 г. до 1909 г. е секретар на Българското консулство в Марсилия. Последните му стихотворения излизат във вестник “Българан”, списанията “Летописи”, “Слънчоглед” и др.
Самоубива се заради нещастна любов на 12 юли 1911 г.

dimitar_boya_image002.jpgdimitar_boya_image003.jpg
 Димитър Бояджиев на 14 години      От дясно наляво: Елин Пелин, Димитър Бояджиев с Любомир Давидов и  Петър Нейков. София, 1907 г.


    Външният му вид, както и вътрешният му мир излъчват една неземна чистота и обаяние. През погледа на Елин Пелин Димитър Бояджиев изглежда така: “Тънка, изящна, слаба фигура, малко приведен, с меки кестеняви бляскави коси, така хубаво къдрави, с чисто фино лице, с бадемови огнени очи, с мека брада на светец, миловидно, кротко изражение. Нямаше жена или момиче, които да не му се любуваха, когато го виждаха, Всички го оприличаваха на Исуса.” Димитър Бояджиев е мълчалив, не споделя съкровени мисли и терзания и с най-близки роднини и приятели. Едничка поезията му говори.
    В поетическото развитие на Димитър Бояджиев се забелязват два периода Още в първия период (1901-1903 г.) преобладава лексиката на мрачните тонове, повечето стихотворения са прорязани от тежки предчувствия, макар че се срещат и творби, където завладяващ е оптимизмът. В началото на века почти всички интелигентни младежи са обладани от духа на социалистическите идеи. Но много от тях се разочароват и отново поглеждат действителността с трезв поглед. Така става и с Димитър Бояджиев.
    Чрез стихотворението “В самота” поетът разкрива своята същност. Каквито и усилия да полага, той не може да промени природата си:

            “О, кой създаде мойта орисия?
            Сред глупав глъч, сред срамна суета,
            С размътен поглед ходя из света,
            Преследван от зловеща проклетия.

            Във мрачна и незнайна пустотия,
            далеко от “световните борби”,
            аз лесно бих избягал, може би, -
            но, боже, де от себе да се скрия?!....”

    Този трагичен въпрос звучи като рефрен през целия живот на поета.
От 1904 г. до 1909 г., с изключение на 1905 г., Димитър Бояджиев нищо не печати, защото престава да пише. Причините за тома мълчание не са ясни. В началото на 1909 г. се връща към поезията с обнародването на хумористични стихотворения. От престоя му във Франция се ражда стихотворението “Марсилия”. Но в същност истинската поезия продължава с публикуването на сонетите – “Нощем”, “Боязън”, “Измяна”, по-късно – “С дълбока нежност”, “Елегия”, “Писмо”, които стават шедьоври в областта на българската любовна лирика. Те се отличават със съвършената си художествена форма. Словата въплъщават в себе си музиката, която извира от душата на поета. Чрез тях Димитър Бояджиев се нарежда до най-добрите майстори на българския стих. Родее се със символистите, но не принадлежи към тях. Заедно с Пейо К. Яворов поставят началото на психологическото направление в българската поезия, което следват по-късно Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Теодор Траянов и др.



 dimitar_boya_image004.jpg             В поезията на Бояджиев няма резигнация и проповеди на отчаянието, самотата, смъртта. По дух и характер лириката на Димитър Бояджиев е изповедна. Поетът не се наслаждава на страданието си, а иска да избяга от него: изповядва ужаса на опустошената от безверие душа, търси изход от противоречията, които го гнетят. Стиховете му се отличават със субективност и камерност. Понякога в тях светът изгубва реалните си очертания, видян твърде лично от поета. Погледът му е насочен навътре, към душевния свят, където открива не по-малко драматичност и конфликтност. Стилът му носи подчертано романтико-лирична багра.

    “Сподавен вик” и “Вечерен трепет” са последните две стихотворения,      които Димитър Бояджиев публикува. Те са страшни откровения на човек, взел своето решение:
                    “И когато стигне
                    в моя час уречен
                    гневната разплата, –
                    кой ръка ще дигне
                    близък и сърдечен,
                    да ми спре ръката?”

    Другият поет по съдба Пейо К. Яворов като че ли най-добре разбира постъпката му: “Той беше поет по душа, а душата на поета мъчно се помирява с нашия живот”.
    Поезията на Димитър Бояджиев е силна, драматично разтърсваща, но все още е не докрай проучена и оценена от нашата литературна критика и литературна история.

 
Второ, допълнено издание на стихосбирката на Димитър Бояджиев с редактор Владимир Василев. София, 1940 г.   

dimitar_boya_image005.jpgПриживе Димитър Бояджиев не издава своя стихосбирка. Пет негови стихотворения, снимката му и кратка биографична бележка са поместени в “Българска антология”, подготвена от Димитър Подвързвачов и Димчо Дебелянов и издадена през 1910 г.


Първата самостоятелна книга на Димитър Бояджиев е “Стихотворения” и е издадена от Владимир Василев през 1927 г. Предговорът е от Елин Пелин и в нея са публикувани 18 стихотворения.
   
Началото на личния фонд на поета в Държавен архив - Пазарджик е поставено през 1975 г., когато от Института по литература са взети копия на съхранените там ръкописи на поета и снимки с негови приятели. Осъществена е и среща и със сестра му Елена Бояджиева, която предава на архива запазените у нея документи. Във връзка със създаването на експозиция на поета в Държавен архив - Пазарджик са направени издирвания в Народната библиотека – Пловдив и във фондове на негови съвременници, които обогатяват личния му фонд с нови материали.





Нонка Нейчева
Държавен архив - Пазарджик

























Тази страница е видяна: 451

 Публикувано от: pamedia на Monday 18 May 2020 - 17:47:00

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат


Подобни новини :
Изложба „100 години от рождението на художника Димитър Каменов”
Изложба на Димитър Каменов в ХГ „Ст.Доспевски“ по повод 100 години от рождението му
ІV-ти Национален конкурс за млади поети „Димитър Бояджиев” 2017 г.
Втори национален конкурс за млади поети „Димитър Бояджиев”
Димитър Дамянов:
В лабиринтите между традиционното и езотеричното изкуство. Художникът Димитър Копривщенов на 90 години
Третият национален конкурс за млади таланти "Димитър Бояджиев" вече набира творби на кандидатите
Елена Лютакова
100 години от рождението на художника СТОЯН ВАСИЛЕВ + 10 ГОДИНИ по-късно
ЛИЧНОСТИ, СЪБИТИЯ, ФАКТИ
НИКОЛА МАРИНОВ
(110 години от рождението и 35 години от смъртта на видния съгражданин)
195 години от рождението и 145 години от смъртта на Кара Никола Ангелов
178 години от рождението на Апостола



Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 1.6838 сек., 1.5638 от тях за заявки.