/опит да ви усмихна/

  

  И като се закороняса, та вече пета седмица. 

  И понеже аз и жената сме „таргет“ група, се затворихме вкъщи. И каквото нареди кризисният щаб, изпълняваме го. И гледаме телевизия. Не изпускаме брифинги – редовни и извънредни, през деня или през нощта - за битката с невидимия враг. Генералът, професорът, шефът на ВМА…много титли, сигурно му тежат на човека, та каканиже той: толкова заразени, толкова умрели… Тия две седмици са най-опасни и тежки, осведомява ни и Бойко, генералът-премиер. Едва сега започваме…Ето го и генерала авиатор, той пък пее друга песен, икономиката закъсва, хората ще умират от глад, а не от Короната…Генерал до генерала, мила моя майно ле!

    Стоим си вкъщи и не мърдаме. Излизаме на терасата и с часове наблюдаваме ситуацията навън. Някои минувачи свикнаха с нас и даже започнаха да ни поздравяват. Жената върза пазарската чанта с въже и започна да я пуска на случайни хора да ни купят това и онова. И хората ни купуваха. После тя изтегляше чантата, изваждаше продуктите с ръкавици, миеше ги, а чантата отиваше в пералнята.
    Минаха тези две седмици, които трябваше да са най-страшни, и Бойко пак се изръси: следващите две седмици са фатални – Цветница, Великден, Гергьовден…Та ние едва сега започваме.   
    И репортажи от Италия, Испания, САЩ…Ходя от стая в стая, отварям хладилника, ям, пия, лягам, ставам, брадясвам. Вземи се обръсни де, вика жената, че си заприличал на поп. Ще чакам да мине Короната, тогава. Ама тя не си отива. И се обръснах.
   Лежа и гледам телевизия. Щом видя онзи с черната униформа, превключвам. Уж нещо забавно, хубавици пеят, танцуват, а аз гледам като бухал, онемял, ни чувам, ни виждам. Викам на жената, иди до прозореца, виж какво става навън. Тя отива, гледа, има ли хора, питам. Има, казва. А с маски ли са? Едни са с маски, други не. Мамицата им…започвам, пък млъквам. Мамицата на кои, пита жена ми. И на тия, и на ония, казвам, вече не знам кой прав, кой крив. Мангъров, доцентът, казва, че това не е епидемия. Ако е такава, трябвало да има еди колко си заразени и еди колко си умрели. Пък Бойко му вика да каже кои ще умрат и кои не, та да е наясно. А другият генерал, като излезе с черната униформа, направо се разтрепервам. Та той лека-полека, по вапцаровски, без да повишава тон /ама това още повече ме плаши/ съобщава фактите – довчера толкова заразени и умрели, днес с еди колко си са повече. Дава го и малко саркастично, ама никой не се смее. И съвети как да се пазим. Маски, дезинфектанти, два метра разстояние един от друг, никакви разходки без основателна причина…
    Хората се наплашиха и вече никой не иска да ни пазарува. Наложи се аз да го правя. Сутрин обличам едно и също яке, слагам си маската и сините ръкавици, отключвам входната врата на кооперацията само с ключа и внимателно я притварям с рамото, оглеждам тротоарите, видя ли някой, все на болен ми прилича, бързо притичвам до най-близкия магазин, купувам вода, хляб, зеленчуци, мляко и пет вафли „Троя“ и обратно. Жена ми ме очаква на отворената врата, затваря я след мен, събувам обувките си досами външната врата, щото Короната много обичала да стои в тях, смъквам маската и ръкавиците, свалям якето си и тя го пъхва в пералнята, следва миенето на ръцете по начина, който ни показа Селена Гомес. Веднъж имах зор, та прескочих тази процедура и жената ме накара да си дезинфектирам задника. Щипеше, ама по едно време ми стана приятно.
    Щабът разпореди маските да са задължителни, после се отметнаха, после пак ни задължиха да ги носим. Чувахме най-различни теории за Короната. Издържала няколко часа, после 24 часа, даже 48; не издържала на топло, после – издържала. Вървяла много по парите, особено монетите. Започнахме с жената да изчисляваме колко ще изхарчим за всяка покупка и да ги закръгляме, за да не ни връщат монети. Обаче веднъж ми върнаха няколко. Взех ги, сякаш бяха горещи картофи. Трябваше да купиш още нещо, навика ме жената, сега ги сложи на терасата да ги грее слънцето. Сложих ги.  Тя, като ги видя, пак ме навика. Не така, бе, трябва да ги обърнеш от една и съща страна. Не я разбрах. Или ези, вика тя, или тура. А, добре, и сега какво,  ези или тура? Ези, отсече тя, а след двадесет и четири часа – тура, разбра ли? Наредих ги отново на перваза на прозореца, все с ези към светлината, да ги грее слънцето поне едно денонощие; после ги обръщах на другата страна, дано Короната измре.
    По едно време ми звъни Слави, състудент, не бяхме се чували откакто сме завършили търновския университет, което ще рече отпреди 48 години. Гоше, вика, как си, аз съм Слави, от Кубрат, сети ли се кой съм? Сетих се. Обадил се да ме пита как съм и дали имам някакви взаимоотношения с Короната. Нямам, викам, засега нямам. Е, това исках да чуя, рече Слави, и затвори. А, рекох си, я пък аз да звънна на другите ми приятели състуденти от едно време. И ги започнах поред. О, Гоше, вика Краси, що ми звъниш, какво е станало. Короната, викам, ни разбута, та реших да се преброим.  А и отдавна не сме се виждали. Няма ли, викам й, някой от нас да умре, та да се съберем. Ей, я не дърпай дявола за опашката, скара ми се тя. После на друга, на трета…е, все приятелки от едно далечно време.
    А оказва се, че много хора знаели що за явление е Короната. И пишат. Няма никаква Корона, лъжат ви, това си е обикновен грип, даже по-лек, казват едни.  Конспирация е, казват други, това е отдавна замислена работа, Короната е създадена от ЦРУ …и така нататък. Страшно е, казват трети, Короната е като Апокалипсиса, никого няма да пожали…Устните ми посиняха, очите ми побеляха, ръцете ми изтръпнаха, два зъба ми паднаха. Жено, викам, време е да уредим наследството си. Я млъквай, вика тя, нито има какво да оставим на децата и внуците, нито сега е моментът да го мислим, чуваш ли, чуваш ли, бе! Такава е тя, трябва да викне, та да ми олекне…
    Ама вече не се издържа! Стига! Инаф! Баста! Надаела!
    Искам да е догодина!

Георги К.Спасов

 

 

 

 

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините