София. 1995 г.

            Петър Щърбанов е сред изявените имена от второто поколение български оперни режисьори и сред малцината ни режисьори, които имат международно признание.

 
              Той е първият български оперен режисьор, който през 1966 г. прекосява океана и в Чикаго поставя “Борис Годунов” с участието на Николай Гяуров. През  следващата 1967 г. поставя същата опера в “Ла Скала”. Той и досега остава единственият българин реализирал  постановки в Чикагската опера и Миланската Скала. Работи заедно с прочутия сценограф на Миланската опера Никола Беноа. Приятелството им е скрепено с десетки писма и срещи.
 

  Петър Щърбанов е роден на 21 март 1920 г. в Сливен. Той е потомък на възрожденския род Щърбанови от Панагюрище. Завършва Полукласическия лицей на Кралските италиански училища в София,  изучавайки частно музика и литература. След конкурс в Софийската опера през 1949 г. е изпратен като стипендиант в Санктпетербургската държавна консерватория. През 1954 г. завършва оперна режисура в класа на ученика на К. С. Станиславски Павел Румянцев.

            Режисьорският си дебют прави през 1956 г. на сцената на Софийската опера с постановката на “Дама пика” от Чайковски. Пет сезона е режисьор в Пловдивската опера, а от 1959 до 1989 т. е щатен режисьор в Софийската опера, където се пенсионира. Постановчик е и в Държавния музикален театър “Ст. Македонски” – София.      

Съпругата му е  оперната певица Ида Финци. Имат син.

            През 1965 г. е един от основателите на Съюза на музикалните дейци в България. По-късно е негов заместник-председател и продължително време завежда секция “Музикално-сценично изкуство”.

            В режисьорската си дейност Петър Щърбанов поставя над 60 опери, оперети и мюзикъли. Той е чест гост на почти всички големи и малки български сцени: Варна, Русе, Пловдив, Стара Загора, а също и Бургас, Сливен, Враца, Плевен Монтана, Велико Търново, Кърджали.
   

   
Програми от оперите “Отело”, “Янините девет братя”, “Сватбата на Фигаро” и “Дама Пика”, поставени от Петър Щърбанов на сцената на Народната опера – София, 1957-1956 г., 1960-1961 г.,1971 г, 1973 г.

            На сцената на Музикалния театър в Пазарджик Петър Щърбанов поставя “Хубавата Елена” (1970), “Младостта на Маестрото” (1971) и “Моята прекрасна лейди” (1972) под диригенството на Груйо Гердаников. 

            Като гост режисьор е реализирал постановките на “Кармен” в Палермо през 1971 г., “Дама Пика” и “Княз Игор” в Ганд (Белгия) през 1979 г. и 1980 г., “Травиата” в Анкара и Ла Валета (Малта) през 1978 г. и 1981 г.,  “Норма” в Скопие през 1992 г. и др.

Петър Щърбанов по време на постановката му на операта “Борис Годунов” в театър “Ла Скала”, Милано, 1967 г.

      
Какво донася на оперната сцена режисьорът Петър Щърбанов? Дълбоко вникване в музикалната драматургия и дешифрирането й със съвременни изразни средства. Формиране на безупречен певчески и актьорски ансамбъл, неуязвима композиционна логика. Своите мисли и художествени намерения той внушава само чрез компонентите, предоставени му от музиката и театъра.

            От 1959 г. до 1985 г. води клас по актьорско майсторство в Държавната музикална академия в София. От 1992-1993 г. преподава оперна режисура в Нов български университет, а от 1994-1995 г. и по актьорско майсторство на оперни певци. Режисирал е редица радиокомпозиции по Българското националното радио, повечето от които по негов сценарий. Има над 200 публикации по въпросите на оперното, балетното и оперетното изкуство у нас и в чужбина. Бил е член на жури на международни оперни конкурси.

            Признание за творческата дейност на българския режисьор е награждаването му със златен медал за режисьорска и публицистична дейност на Международния конкурс “Най-добрите през годината”, 1992 г., организиран от италианското списание “Илюстрована сцена”.

Грамота за награждаването на Петър Щърбанов със златен медал на Международния конкурс “Най-добрите през годината”, организиран от италианското списание “Илюстрована сцена”, 1992 г.

            Оценявайки способностите и таланта на оперния режисьор Петър Щърбанов и неговото достойно място в националния музикален живот Държавният архив – Пазарджик комплектува негов фонд. Документите са дарени от Петър Щърбанов през 1992-1993, 1995, 1997-2001г. От архивираните документи правят впечатление неговите автобиографични бележки, грамота за златния медал от Международния конкурс “Най-добрите на годината” през 1992 г., статии и интервюта от него и за него, списък на реализираните постановки и програми, писма от и до Павел Румянцев, Никола Беноа, Михаил П. Бобишов, проф. Исаак Давидович Гликман и др.

 

Нонка Нейчева
Държавен архив – Пазарджик

 


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините