Една от целите, заради която е създадено държавно предприятие „Български спортен тотализатор”, е да отчислява средства за реализиране на държавната политика в областта на спорта. Съществена част от годишния бюджет на Министерството на младежта и спорта се формира от отчисленията на ДП „Български спортен тотализатор“ и в този смисъл осъществяването на държавната политика в областта на спорта е пряко зависима от финансовите резултати на предприятието. Следва да се отбележи, че част от средствата (18%) се отчисляват директно към Министерството на младежта и спорта, а отделно от тях предприятието плаща и държавна такса (15%), която отново се връща към бюджета на Министерството. Промените, предлагани в посочения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, неминуемо ще доведат до увеличаване на средствата за развитието на спорта в страната. За 2019 г. общо от преки отчисления към Министерството на младежта и спорта и държавна такса, ДП „Български спортен тотализатор“ е подпомогнал спорта с малко над 46 млн. лв. Общата сума, която Министерството на младежта и спорта е разплатило по програмите си за развитие на спорта за високи постижения, спорт за всички и спорт за учащи е малко над 61,4 млн. лв. Общият бюджет на спортното министерство е около 80 млн. лв. Според прогнозен модел на „Спортния тотализатор“ при приемане на законопроекта и влизането му в сила не по-късно от края на първо шестмесечие на 2020г. отчисленията към министерството и държавната такса ще се увеличат до 59,6 млн. лв. за 2020 г.; до 78 млн. лв. за 2021 г. и  до 101 млн. лв. за 2022 г. Това са повече пари за федерациите, спортните клубове, спорта за хора с увреждания, спорта за учащи и спорта за всички, както и за реконструкция и модернизация на спортна инфраструктура.

Самото определение „хазартни” дава усещане за непочтеност в този вид игри. Какви са нюансите и определящите тънкости в контролираните от държавата и от частния сектор хазартни игри? Наистина ли всички игри от този вид се слагат под общ знаменател? В бъдеще само държавата ли ще е собственик на този вид бизнес?

Българският спортен тотализатор чрез своята дейност има задача да задоволява потребностите на населението от развлечение. До момента в сектора на хазарта в България не е обръщано достатъчно внимание върху начина на организиране и провеждане на игрите – не се отчита негативния му ефект на лесно създаване на зависимост; не се засяга необходимостта от превенция на подрастващите. Въпреки това, ДП БСТ следва в дейността си общопризнатите принципи на социално-отговорна игра, отнасяйки се с внимание към уязвимите групи и предлагайки продукт, предотвратяващ негативните ефекти на играта. Предложените текстове за промяна на закона за хазарта създават възможности за по-широкото ѝ развитие, което неминуемо е полза за обществото като цяло, а не само за отделни сегменти от него. Секторът се нуждае от промени, които да защитят в максимално висока степен общественото здраве и интереса на участниците. Следвайки дългогодишната линия на политиката на ЕС в областта на хазарта, редица държави-членки са ограничили възможността на територията на техните държави да се предлагат хазартни продукти, до един или най-много два хазартни оператора, като в повечето случаи държавата притежава правата  в тях или има решаващо влияние /данните са на база Доклад на Европейската лотарийна организация за лотарийния сектор за 2018 г./. Със законопроекта се предвижда да се остави възможността да се развиват и от други хазартни оператори хазартни игри - бинго и кено, както и лотарийните игри -  традиционна лотария и томбола; като аналог на тото, лото и моментните лотарийни игри, могат да се посочат и игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета и игрите със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаването на факти – последните, заедно с лотарийните игри се счита, че са продукти от пазара на „мекия хазарт“. С оглед на това, считаме, че дори и да бъдат приети текстовете от горепосочения законопроект, за ДП БСТ няма да се създаде монополно положение - съгласно чл. 18 от Закона за конкуренцията: „Монополно е положението на предприятие, което по закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност“; а както бе отбелязано „тото, лото и моментните лотарийни игри“ са само подвидове на един от видовете хазартни игри – чл. 41, ал. 1 от Закона за хазарта. ДП БСТ е развивало и развива дейност, подчинявайки се и спазвайки различните законодателни регулации. Спрямо тях се определят и възможностите му за реализиране на целите, с които е създадено: основно отчисляване на средства за подпомагане осъществяването на държавната политика в областта на спорта, но също така и създаване и поддържане на работни места. Към момента предприятието осигурява работа на над 1 300 души и поддържа приемателна мрежа на територията на страната от над 860 обекти (за сведение към 2013 г. ангажираните лица са над 1 500 души, а обектите – 1040 броя, което е в резултат от прилагане на мерки за намаляване на разходите ни, вследствие на допускане на наземния пазар на хазарта на общо 5 компании).

Коментарите в обществото по предложения законопроект са в преобладаващата си част в негативна посока. Разкажете по-подробно за очакваните ползи от приемането му.

Предложеният законопроект ще доведе до увеличаване на средствата за подпомагане на развитието на физическото възпитание и спорта и ще допринесе за изпълнението на заложените приоритети в Програмата за управление на Правителството на Република България 2017-2021 г. в областта на спорта, а именно – цялостна реформа на българския спорт за насърчаване укрепването здравето и физическа активност на различни групи от населението на Република България, в това число деца и учащи, хора с увреждания и други уязвими групи в обществото, практикуването на спорт и развитие на спорта за високи постижения и реализирането на програма за реконструкция, модернизация и цялостно изграждане на спортната база в българските училища.
Ще се осигурят повече средства за развитие и насърчаване на физическата активност и практикуване на спорт за  хората от различни възрастови групи, за подпомагане на спортните федерации и за изграждане, поддържане, ремонт или обновяване на спортните обекти и съоръжения в държавните и общинските училища. Може да се посочи, че за периода 2015 – 2019 г. при занижена основа на облагане (държавна такса за поддържане на лиценза)  хазартните оператори, които имат лиценз за моментни лотарийни игри, са внесли в републиканския бюджет сумата от  385 млн. лв. За същия период ДП „Български спортен тотализатор“ е внесло сумата от 116 320 млн. лева, като следва да се има предвид, че ДП БСТ превежда разликата между постъпленията, намалена с изплатените печалби, дължимите държавни такси и издръжката на предприятието, се превежда към Министерството за младежта и спорта.
Не е за пренебрегване като основна обществено значима цел на предлагания законопроект и защитата на участниците в хазартни игри и превенция и борба с хазартната зависимост, особено сред младите хора. С предложената промяна в чл. 44, ал.1 от Закона изискването за отстояние от не по-малко от 300 метра от училища и домове за деца, лишени от родителски грижи на игралните зали/казина се разширява и става относимо за търговските обекти, в които се продават талони за моментните лотарийни игри. Чрез ограничаване на достъпа им до хазартни игри се намаляват възможностите за развиване на зависимост към хазарта при учениците и подрастващите.
На следващо място по значимост е осъществяване на ефективен контрол върху хазартната дейност и предотвратяване на възможностите за укриване на данъци, превенция и борба с измамите, корупцията и прането на пари. С промяната в чл. 9 ще се намали и общата достъпност на гражданите до лотарийни билети, фишове и други инструменти за хазартни игри, чрез въвеждане на изисквания за придобиване на лиценз за по-широк кръг хазартни и свързани с хазарта дейности. Създават се законови гаранции за лицата, които са спечелили от моментните лотарийни игри, но не са получили в пълен обем своите печалби. Предвижда се Държавната комисия по хазарта да играе проактивна роля, като следи за изплащане на сумите в предвидените от закона срокове. Включително законопроектът предвижда в полза на Държавната комисия по хазарта да се учредят банкови гаранции, чрез които се цели обезпечаване на процеса по изплащане на печалбите.

Вносителите и защитниците на промените в закона за хазарта изтъкваха като основен довод за предлаганите промени и практиката на доминираща държавна роля в повечето държави от ЕС. Г-жо Костадинова, вие като народен представител, можете ли да посочите  знаков пример в тази посока?

Бих могла да дам като пример за страна от ЕС, с държавен монопол върху хазартните игри - Австрия. Съгласно чл. 3 от австрийския Закон за хазартни игри се установява монопол в областта на хазартните игри, като се посочва, че правото да се организират и провеждат хазартни игри принадлежи по принцип на държавата, освен ако друго не е посочено в закона. Там федералният министър на финансите може да предоставя правото за организиране и провеждане на монополизирани хазартни игри, като издава концесионни разрешения за организирането на лотарии и електронни тиражи (член 14 от Закона за хазартните игри) и за експлоатацията на игрални заведения (член 21 от Закона за хазартните игри). Член 14 от Закона за хазартните игри определя условията за отдаване на концесия за лотарии и електронни тиражи. Всичко на всичко може да бъде отдадена само една концесия. Получателят трябва да бъде капиталово дружество със седалище в Австрия. При наличие на повече от един кандидат, концесията се предоставя на този, при който федералната държава има най-добри изгледи за данъчни приходи. Понастоящем е предоставена на дружеството Österreichische Lotterien GmbH. По силата на чл. 20 от Закона за хазартните игри, сума в размер на 3 % от приходите от австрийските лотарии, но не по-малко 40 милиона евро, ежегодно се предоставят на фонд за насърчаване на спорта. Действително концесионерът е частно дружество, но при съществуващ държавен монопол и задължително отчисление за спорта.

Управлението на ГЕРБ действа активно в повишаване събираемостта на държавните вземания от всякакво естество. В тази връзка е и следващия ни въпрос: Талоните за хазартни игри трябва ли да се продават с касови бележки?

Продажбите, за които е задължително издаването на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, са регламентирани в наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Разпоредбата на чл. 4 от Наредбата урежда случаите, при които не е необходимо регистриране на извършените продажби чрез издаване на касова бележка, а ал. 1, т. 4 посочва, че сред тях е продажбата на „...фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа“. От цитираната разпоредба е видно, че за търговците не съществува задължение да продават талоните чрез издаване на фискален касов бон.

Имате ли данни за какви приходи на държавната хазна от хазартна дейност като платени данъци, такси и лицензи, става въпрос?

Справка на Държавната комисия по хазарта за платени такси по Закона за хазарта през 2019 г. показва следното:
Общият размер на приходите от хазартна дейност през 2019 г., администрирани от Държавната комисия по хазарта, е 173 637 412 лв., в т.ч. приходите от такси са в размер на 170 721 644 лв.
Разбивка на събраните приходите от такси (170 721 644 лв.) по видове игри:
Моментна лотария - 52 693 790 лв.
Тото и Лото – 29 353 407 лв.
Бинго - 50 634 лв.
Залагания на спортни състезания – 43 389 028 лв.
Залагания на случайни събития – 14 645 лв.
Игри в казино  - 36 661 363 лв.
Еднократна такса по чл. 30, ал. 4 – 200 000 лв.
Такси по ТТЗХ – 8 358 777 лв.
Това са числата. Те говорят сами по себе си и на непосветените и неизкушените. Вижда се, че интересите са огромни, евентуално засегнатите субекти – много мощни. Битката ще е на много фронтове и пластове. В крайна сметка обществения интерес трябва да бъде защитен от легитимните институции в пълен аспект.

Как бихте обобщили темата за промените в Закона за хазарта?

Предложените изменения в Закона за хазарта бяха публикувани на 23.01.2020 г. за обществено обсъждане като проект в текстовете, регламентиращи дължимите държавни такси за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри. Основната цел на промените беше, от една страна, да се създаде правна сигурност за организаторите на хазартни игри, като ясно се разграничат какви са дължимите държавни такси за отделните видове хазартни игри. От друга страна, беше предложен моделът за определяне на дължимата държавна такса за онлайн залаганията да бъде приложен и по отношение на традиционния хазарт, с цел равнопоставеност и въвеждане на добрите европейски практики. Моделът на облагане на брутната печалба е ефективен инструмент за намаляване дела на нелегалната хазартна дейност. Намаляването на нелегалния пазар води до увеличаване на бюджетните приходи, до по-добра защита на участниците в хазартни игри и до по-ефективна борба и превенция на хазартната зависимост. Повечето държави  членки на ЕС са променили режима на облагане на хазартната дейност в посока замяна на данъка върху залозите с данък върху брутната печалба. Предвид, че облагането на хазартната дейност винаги е във фокуса на общественото внимание и всяка промяна в модела на облагане подлежи на различни интерпретации дали това е най-подходящият и справедлив модел за хазартния пазар в страната, Министерството на финансите запазва действащия модел на облагане на традиционния хазарт, като предлага само ясно разграничаване на двете хипотези, включени в чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта и  прави прецизиране на текстовете, включвайки ги в две отделни алинеи.



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините