На Игнажден по старо българско поверие е изключително важно кой пръв ще прескочи прага на дома ти. Читалищният праг прескочиха децата - да сме чисти и искрени като детските сърца си пожелахме, тълкувайки символа!

Весели, радостни, с празнични песни и сурвакарски наричания се натоварихме на белия бус, с който от читалище "Пробуда" в далечния квартал "Изток" тръгнахме до Етнографския музей към "Работилницата за сурвачки".

Духът на Стар Пазарджик усетихме още в градинката на църквата "Света Богородица" - празничните камбани със звъна си напълниха квартала, съхранил възрожденския дух на града ни, с особена атмосфера. Наистина, сякаш и Небесният свят ни посрещаше с вълнение и почуда с мелодията от камбаните на храма - такива едни необичайни мургави гостенчета от другия край на града.

Старата голяма къща на богатия търговец Никола Христович отвори тежките порти на двора си и се потопихме в един друг свят, в една празнична феерия, която направи лицата ни светнали, а душите ни пълни с щастие. Оттам излязоха група деца с вече готови сурвачки. Макар че се виждахме за първи път, се поздравихме като приятели за предстоящите светли празници с общо сурвакарско наричане:

Сурва, сурва година,
Весела Година,
Златен клас на нива,
Зелен грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо-здраво догодина,
Догодина до амина!

Дойде и нашият ред да се потопим в магията "Сурвакарска работилница". С много любов г-жа Кочева, г-жа Куртакова, служителите на Етнографския музей, библиотекарят на читалище "Пробуда - Борислава Лесова помагаха на децата да направят за първи път в живота си автентична сурвачка. Мюсюлманчета и християнчета от IV "б" клас на Средно училище "Димитър Гачев" за пореден път заедно празнуват и участват в инициативи - традиционни български празници, които укрепват приятелствата между различните деца и ги възпитават в дух на толерантност.

А пътят на сурвачката за всяко дете - читалищен кръжочник - беше дълъг. Дрянът набрахме още в събота от най-високото село в Пазарджишки регион - Равногор - 1350 м, с помощта на приятели на читалището. Гледахме да са млади клонки с много пъпки, за да спазим традициията за берекет. Във вторник 78 - годишният Бай Рамзи, мюсюлманин от махалата и приятел на читалището, се включи в радостните предпразнични християнски дни като оформи клоните на жилавия дрян в хубави кръгове. Докато правеше сурвачките с трепет си припомняше веселото сурвакане някога из чаршията на града ни, като въздишаше на пресекулки от спомена: "Ех, сега да знам, че ще срещна сурвакари на улицата, сега бих излязъл!"

Нашите деца имат чудни имена, които са символни ключове за пожелания: Фиданка - да сме крехки и стройни като младите дръвчета; Силвестър - да сме пречистени като среброто; Розалинда - да ухаем с добрите си постъпки като розова градина; Серафимка - най-висшите ангелски йерархии серафимите ни благославят!

Сурвачките украсихме с наниз от пуканки и кори от мандарини, с къдели жива вълна - бяла и кафява, с люти чушлета, със задължителния червен конец за здраве и с много любов. Старите обичаи ни учат да влагаме част от душата си в това, което работят ръцете, сърцето и умовете ни. На върха на нашите сурвачки вместо видимата рождественска звезда вложихме невидимо част от душите си. Когато отправяме в Първия ден на Новата година наричания за здраве, благодат, благоденствие, изобилие, любов, мъдрост, добродетелност, да ви напоим, освен с енергията на жилавия дрян, и с енергията на душите си.

Най-силната българска дума е благост!

Благи да са трапезите ви, благо да е на душите ви, благо да е на сърцата ви, благи думи да носят уют и хармония в домовете ви!

Зорница Баракова,
секретар читалище "Пробуда" - Пазарджик


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините