Ако българският бизнес иска да има достъп до пазара на Руската федерация, то е необходимо той да бъде активната страна, а пътищата за подход и контакти са много. Поради мащабите на този пазар износителите в Русия трябва да отговарят освен на изисквания за качество, но също и на изисквания за количество. Затова е необходимо българските производители да започнат да създават обединения или сдружения, както и съвместни предриятия. Това заяви пред представители на бизнеса в Пазарджик председателят на Българо-руската търговско-промишлена палата Желю Добрев.
Срещата с него беше инициира от местната организация на Национално движение „Русофили“ и премина под патронажа на областния управител на Пазарджик д-р Дончо Баксанов. В срещата участие взе и заместник-председателят на Движение „Русофили“ Антон Тончев. В дискусията участваха както представители на бизнеса от Пазарджик, Панагюрище и Брацигово, така и на местните власти.
„Нашата цел е да задълбочим контактите, където ги има, и да установим такива. Сред нас са бизнесмени, които имат контакти с Русия и се надявам те да споделят своя опит“, заяви д-р Баксанов.
„Подходите към руския пазар са различни. Необходима е работа с регионите, а също и държавна стратегия за стимулиране на българския бизнес за контакти с трети страни“, посочи още Желю Добрев. Той подчерта, че икономиката няма цветове и „ако продължаваме да делим пазарът по цветове, преходът ще продължи още дълги години“.
Като условие за активизиране на контактите с Руската федерация е отварянето на доскоро само военното пристанище „Кавказ“ за търговски и туристически кораби. Пряката транспортна връзка Варна – порт Кавказ премахва зависимостта от Украйна и Молдова в контактите ни с Русия.
В търговските ни взаимоотношения с Руската федерация огромен превес има руският внос. Стокообменът през 2008 година е 6 млрд долара, като българският износ е едва 600 милиона долара. Най-много изнасяме продукти на фармацевтичната промишленост – те съставляват 39% от целия износ за Русия. Освен това България изнася резервни части за кари, фризери и хладилници „Либхер“, електрически акумулатори и санитария. Част от износът се реализира на части и там на място се извършва сглобяването, за да се избегне високото мито.
Руският внос на 92% е от енергоносители – нефт, на първо място, след това газ, масла, ядрено гориво, каменни въглища. Освен това внасяме вестникарска хартия и др.
Туризмът е с най-голям потенциал за привличането на руски капитали.
Желю Добрев обеща съдействие от страна на Българо-руската търговско-промишлена палата на бизнесмени, които имат интерес да стъпят на руския пазар.
