Мариана Бойрикова
Под коя капа какво има!
Пак раздадоха „Пулицърите”-те, уважаеми читатели. Нали знаете, че всеки път отбелязвам този факт. Този път обаче ще ви обърна внимание върху едно дребно нещо, което досега ми убягваше - жанровете, в които те се връчват. И аз, като учила туй-онуй в университета, поназнайвам нещо по темата, ама Пулицър пак ми обърка понятията. Защото при тях, оказва се, жанровете са едно, а при нас - друго. Ще кажете, теб пък какво те бърка! Нееее, изобщо не ме бърка, напротив, развеселява ме. Да вземем например жанра Гореща тема. Представете си някой много отговорен нашенски фактор, който тотално се е разпищолил и попадне в (не)подходящо полезрение. И като стане публично зарезил, започват да го проверяват. И ето ви гореща тема, мноооого гореща. Ама като го проверяват така лежерничко, има-няма година, на хората, дето чакат да я отразят голямата гореща новина, вземе, че им писне и си рекат: Абе, аз ли ще я оправя тази държава/община! И се затърчат да си гледат другите задачи. Че те ги хранят. Но пак си намират гореща тема - априлските горещини например. Остава да кажем на проверяващите фактори, чак толкова да не се трепят и да не харчат народната пара нахалост -
така и така резултатът е ясен - и предварително, и следварително.
Друг пример - Обяснителен репортаж. Веднага се сещам за подходяща българска тема, която отлично се вписва в този жанр - празника Трифон Зарезан. Ето го и сюжетът! Този и този отишъл да зареже лозите, казал туй-онуй, снимал се с този-онзи, хапнали, пийнали и си отишли поживо-поздраво. И да не си мислите, че нещо иронизирам. Нееее! Народна традиция е това - трябва да се спазва. Не може без политици и управленци да стане тази работа. Ръка свише трябва да резне! Иначе как ще текне руйно винце от бъчвите и как ще замезваме със сланинка и праз!?
Виж за Публикация по обширна тема се затрудних. Мислих, мислих и само едно нещо ми дойде наум -
Наредбата за обществения ред и опитите за нейното прекрояване.
Ех, тази Наредба! Има едни бащици, които я пазят като Матросов на амбразурата - не дават никой да я барне. Е, може леееекинко да я пипнат тук-там, та да изглежда, че нещо става - реплики, дуплики, препирни и други управленски табийети, ама реално нищо не става. Сега, разбираме, пак щели да я променят. Та чак прехвърчаха искри кой първи и кой втори се сетил. Нека, нека! Калабалък да става, шоуто да върви. Та ето ви обширна тема за нашенски Пулицър. Как общинските ни съветници, цели 41 на брой, години наред най-отговорно се опитват да променят (за добро) Наредбата, ама не могат. Защото едните искат, пък другите не дават.
И все в полза на обществения интерес.
Що се отнася до Фотожурналистиката, тук вече е лесно - примери, колкото щеш. Веднага се сещам за немалко паметни събития, които вече почти преминават под знака на този жанр. В никакъв случай не искам да кажа, че това е лошо. Напротив! Аз поне така се информирам за това като как изглежда видният ни градоначалник! (доволно фотопредставен). Че иначе къде да го видя?! В добра кондиция ли е, на коя страна е заметнал шалчето, поостарял ли е, или се е подмладил, че то човек като има пари, с годините може и по-млад да става, кой е прегърнал, на кой е подал ръка, с кого говори и кого игнорира - снимки, снимки - фоторепортаж за Пулицър. И да ви призная, откакто излезе на мода този жанр, спрях да ходя по подобни събития. Минавам и слагам цветенце на паметника, ама като се оттече тълпата. Че вече остарявам и взе да ме наляга клаустрофобията. Последния път като отидох, имаше наистина много хора, поне 100-тина души.
Ама после прочетох, че били стотици и си рекох:
Бабо, бабоооо, защо не си налягаш парцала и не си стоиш пред компютърчето, хората ще ти кажат и покажат какво, защо и колко. Влизаш във Фейсбук - статуси, коментари, картинки - няма защо да се мориш и буташ.
За Извънредна новина признавам, че мислих много. Защото как да отразиш извънредна новина без извънредно събитие? А при нас такива работи няма - всичко е под контрол. Дори да се случи нещо по-така, неприятно, разбира се, бързо потъва в небитието. Ами значи, нарушава се спокойствието на отговорните институции - пак въпроси: кой, защо, как и пак тегоби и неволи!? Затова ние извънредните новини бързичко ги отхвърляме и гледаме много-много да не се връщаме към тях, че те обикновено така парят, че не могат са се пипнат. А и „случайно” могат така да те цапардосат по тиквата (новините, де), ако много питаш, разпитваш или недай си, Боже!, разследваш.
Затова по-добре да потъне нанякъде извънредната -
дотолкова да потъне, че в един момент да се питаш: Ама тя наистина ли се случи?!
Нещичко и за жанра Коментар. Много го ценят от Пулицър! И е време да споделя поредното си огорчение. Понеже си мислех, че като имам коментарна рубрика (която оцелява вече 6 години), значи може да се каже, че съм нещо като коментатор … Нали? Ама Не! И никакъв Пулицър не ми се полага?! (Ах, как ми е оживял на сърцето!) Като човек, най-обикновен текстописец, изкушен от словото и от време на време изкушен от поредната българска (пазарджишка) простотия/излагация/гаф/недомислица, често и най-нахално заемам позата на съдник и размахвам пръст срещу явления, факти и документи, които намирам, меко казано, за срамни. А то, оказва се, било къде-къде по-лесно, престижно и доходоносно да си налягаш парцала, вместо да жулиш регулярно кмета, общинските съветници и други отговорни лица. Защото, първо - не е напълно безопасно, и второ - отношението към теб е повече от «почтително». Както каза един от избраните за скромната ми особа: «К`во да й се ядосвам, беееее! Драскачи някакви!» Така най-после разбрах, уважаеми читатели, зрители и слушатели, как да се нарека.
И, вдъхновена от тази оценка, ето какво ще драсна този път.
След като самоотвержено се пребориха с ромските сватбени и други подобни кючекдецибели, които скоро пак ще озарят горещото пазарджишко лято, общинските ни съветници, този път, в абсолютен синхрон с кмета, се наежиха да борят друго зло, прииждащо пак от Мах`лата - носенето на бурки (по-точно - никаб). Сега обаче аргументът, наречен обществен интерес, отстъпва на друг, още по-важен - обществената сигурност - човешко и гражданско право, което всяка цивилизована държава трябва да осигури на своите граждани. И макар каузата да е наистина значима, много се страхувам, че нещата пак ще се объркат. Откъде знам ли? От голямото говорене, скъпи съграждани. Моля, следете го внимателно! Защото в желанието си да се отличат, блеснат и станат още по-популярни, някои бащици достигнаха необозрими висоти.
А когато славолюбието и суетата надвишават интелигентността,
се получават забавни моменти. Макар темата да не е изобщо забавна.
Затова, в заключение, да им кажем много да внимават. Да не вземат в калабалъка да забранят и приказните детски карнавали, и кукерските празници, и Хелуин дори! Че тъжно и скучно ще стане по нашите земи (не че и сега е весело).
Но такива са си те! Не знам какво точно се случва, ама все се отплесват и волно/неволно попадат в Суматохата. Ще кажете: Е, какво е пък туй чудо сега?! Веднага ще ви отговоря, скъпи читатели, защото е простичко и лесно за обяснение. Суматохата е симпатично българско проявление (трагикомична сага), за което гениалният Йордан Радичков мъдро е казал:
„Човек не всякога е там, където е капата му.
А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.”
Мариана Бойрикова
Тази страница е видяна: 547
